Чл. 233 ЗОВСРБ
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
Глава седмаРаздел VIIIв сила25 решения го цитират
В ДВ, бр. 101 от 27.11.2025 е обнародвана поправка в акта, в сила от 30.11.2025. Може да засяга и този член, а текстът по-долу още не я включва.
Официалният текст на поправката
Поправка. Редакцията прави следната поправка на допусната при обнародването техническа грешка в Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 100 от 2025 г.): в § 8, т. 2 думата „мореплавателните“ да се чете „мореплавателите“.
Изменен с ДВ, бр. 100 от 25.11.2025, в сила от 01.01.2026. Текстът по-долу още не включва изменението.
Официалният текст на изменението
§ 60. В чл. 233 се създава ал. 1а: „(1а) Установяването на характера и степента на телесните повреди по ал. 1 се осъществява от военномедицинските органи.“
На военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба.
На съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство.
Обезщетенията по ал. 1 и 2 не се облагат сданъци.
Обезщетение по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта.
Лицата по ал. 1 и 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя.
Дължимото обезщетение се намалява, ако пострадалият е допринесъл за увреждането.
За изплатеното обезщетение Министерството на отбраната има право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането или смъртта, или може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда начл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекссрещу това лице, когато вината му е установена с влязла в сила присъда.