Решение № 155 от 22.7.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 139/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение №1216/23.11.2023 г.по гр.дело №1507/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд е осъдено Министерството на отбраната да заплати на: - С. С. П., ЕГН ••••••••••, представляван от майка си Д. М. К., на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ сумата от 121400.24 лева обезщетение за понесени неимуществени вреди, представляващи душевни страдания от смъртта на неговия баща С. С. П., настъпила на ••.••.•••• г. по време на военната му служба във военно формирование •••• – Б., ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. и е отхвърлен искът над уважения размер до предявения за горницата до 250000 лева; - Г. А. П., ЕГН ••••••••••, на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ сумата от 164400.24 лева обезщетение за понесени неимуществени вреди, представляващи душевни страдания от смъртта на нейния син С. С. П., а в останалата част над уважения размер до предявения от 200000 лева искът е отхвърлен; - С. С. П., ЕГН ••••••••••, на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ сумата от 164400.24 лева /сто шестдесет и четири хиляди и четиристотин лева и двадесет и четири стотинки/ обезщетение за понесени неимуществени вреди, представляващи душевни страдания от смъртта на неговия син С. С. П. и за останалата част до размера от 200000 лева искът е отхвърлен. С решението са отхвърлени предявените от Д. М. К., ЕГН •••••••••• и от А. С. П., ЕГН •••••••••• против Министерството на отбраната искове за осъждане на ответното министерство да им заплати на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ сумата от по 200 000 лева обезщетения за понесени от тези ищци неимуществени вреди, представляващи душевни страдания от смъртта на С. С. П. 1. Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск е подадена от Д. М. К. Иска се отмяната на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Твърди, че изводът на съда, че тя не е сред лицата, легитимирани да търсят обезщетение по ЗОВСРБ и ППВС 4/1961 г., ППВС 5/24.11.1969 г. и ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС е неправилен. Счита, че съдът неправилно е тълкувал ППВС 5/24.11.1969 г. според което сред лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреви при непозволено увреждане следва да бъдат включени и тези, с които пострадалият от деликта е бил в трайна фактическа семейна съпружеска връзка, от която има дете. Излага доводи, че институтът на съвместното съпружеско съжителство, макар и да не е законодателно уреден, е признат от съдебната практика. Сочи трайността, продължителността и интензитета на връзката си с починалия и получените в следствие на смъртта му страдания и настъпилата съществена промяна в начина й на живот. Съдът е приел за релевантен ЗОВСРБ, без да отчете разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗНА, спрямо която той се явява специален, но липсват основания за прилагането му предвид липсата на отклонения от естествените отношения. Цитира разпоредбата на чл. 6 от Конституцията като преграждаща ограниченията на правата на лицата, намиращи се във фактическо съжителство с военнослужещи. Сочи регламентирането на тълкувателната дейност на ВС и счита, че цитираните ППВС не са загубили своето значение и след приемането на ЗОВСРБ. Излага доводи, че е страна, легитимирана да получи обезщетение съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНК на ВКС. Оспорва констатациите на предходната инстанция за неприложимост на тълкувателните актове предвид наличието на специален закон, и приемането, че се отнасят само за общите случаи на непозволено увреждане и на трудова злополука, каквата е призната за С. П. с нарочен административен акт. Сочи се, че въпреки правното основание по чл.233, ал.5 ЗОВСРБ, той се основава на деликтната отговорност по ЗЗД и нормите, касаещи непозволено увреждане. Нормата на чл.233, ал.2 ЗОВСРБ предвижда административния ред за еднократно заплащане на обезщетение, а разпоредбата на чл.233, ал.5 от същия закон урежда обезщетението по общия исков ред по чл.45 и чл.49 ЗЗД. Законодателното ограничаване на кръга на лицата, имащи право на обезщетение, според страната, е недопустимо, лишено от житейска логика и в противоречие с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Нарушени са общите принципи на правото на държавите членки на ЕС в областта на извъндоговорната отговорност, при смърт на жертвата, на практиката на СЕС и на разбирането за правова държава. Препис от въззивната жалба е връчен на МО, което е депозирало писмен отговор в законоустановения срок. В отговора на въззивната жалба, подаден от ответното Министерство, чрез пълномощника юрисконсулт Б.-К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Намира, че съдът е приложил правилно разпоредбата на чл.233, ал.5 ЗОВСРБ и предвид липсата на сключен между въззивницата и С. П. граждански брак е приел, че тя няма право на обезщетение. Сочи се, че военната служба е държавна служба с особен характер, уредена от специални разпоредби, които изключват прилагането на общата правна уредба. 2.Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск над уважения размер е подадена от малолетния С. С. П., чрез неговата майка и законен представител Д. К., чрез пълномощника адв.Ч. Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Намира присъденото му обезщетение за несправедливо и несъответстващо на критериите за справедливост, установени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и практиката на съдилищата. Посочва, че не е съобразено от съда, че загубата на баща за малолетния въззивник е невъзстановима до края на живота му, болката е непоправима и невъзстановима. Моли се на пълномощника адв.Ч. да бъде определено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА и да му бъдат присъдени разноските в производството. Препис от въззивната жалба е връчен на ответното МО, което не е депозирало писмен отговор в законоустановения срок. 3.Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск е подадена от А. С. П., чрез пълномощника адв. С. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което искът му да бъде уважен. Навеждат се оплаквания, идентични с изложените във въззивната жалба на Д. М. К. за неправилно интерпретиране на кръга на лицата, имащи право на обезщетение от съда съобразно тълкувателната практика на ВС и на ВКС, Конституцията, правото на СЕС и правното основание на иска, който макар и предявен на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ, е основан на общите принципи и норми, регламентиращи непозволеното увреждане. Препис от въззивната жалба е връчен на ответното МО, което не е депозирало писмен отговор в срок. 4.Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е подадена о т Министерството на отбраната на Република България. Счита присъдените обезщетения за прекомерни и несправедливи и моли за намаляването им. Не се оспорват обстоятелствата относно смъртта на пострадалия С. П., но се сочи, че според преобладаващата съдебна практика обикновените тревоги, притеснения и безпокойства не водят до причиняване на неимуществени вреди. Съгласно Решение № 1235/15.11.1979 г. по н.д. № 1125/79г., Ill Н. О. на ВС, за да са относими болките и страданията, същите следва да са довели до нарушаване на душевния му мир и дълбок стрес - състояния. Сочи, че обезщетението има възстановителна, а не санкционна функция. Оспорват се твърденията в исковата молба, че на С. П. не са направени необходимите изследвания. Излагат се констатациите за причините за смъртта на С. П. според извършената аутопсия. Сочи се редът, установен с Наредбата за военномедицинска експертиза. В хода на процедурите, предвидени в нея, не са констатирани ритъмни нарушения у загиналия и предпоставки за назначаване на високоспециализирани изследвания.По време на извършваните му изследвания той не е докладвал минали или съществуващи оплаквания, които да индикират заболяване. Такова не е констатирано и от медицинските специалисти, при които е прегледан. От назначената в производството съдебно-медицинска експертиза е установено, че пострадалият е бил болен три пъти от грип и последният път се е възстановявал трудно и продължително, според показанията на баща му, които са в противоречие с останалите доказателства по делото. Несъобщаването от страна на пострадалия за неразположения или оплаквания е попречило на установяване на действителното му състояние. Констатираното при аутопсията заболяване в напреднало развитие сочи наличието на постоянен риск за живота с краткосрочна прогноза за неговата продължителност. Намира твърденията в исковата молба за влошаване на здравословното състояние на ищеца С. П., баща на пострадалия за недоказани и сочи, че ищецът е на възраст, за която твърдените от него страдания са обичайни. Министерството е изплатило на родителите на загиналия и на неговия син обезщетение от по 15 599, 76 лв., основателно приспаднати с обжалваното решение и счита, че е изпълнило задълженията си към правоимащите. Преписи от въззивната жалба на МО са връчени на ищците, които са депозирали в срок писмени отговори. В писмения отговор на жалбата, подаден от адв. С., пълномощник на Г. А. П. и на С. С. П., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорват се твърденията в нея, че загубата на родителите от смъртта на техния син е обикновена тревога като неморални. Твърди се, че по делото са доказани изключително близките им отношения с техния син и болките и страданията, които смъртта му им е донесла. Излагат се доводи за съответствие на присъдените им обезщетения с практиката на съдилищата и с действителните претърпени вреди. Относно здравословното състояние на пострадалия – по делото е установено виновното поведение на експертите на ЦВКМ, представляващо действия и бездействия по установяване на действителното здравословно състояние на техния син, които са в причинно – следствена връзка със смъртта му. Установеното от медицинската експертиза по делото заболяване кардиомиопатия подлежи на установяване чрез ехографско изследване, каквото не е направено на С. П. в нарушение на чл.6.1 от Наредбата, с което е нарушена забраната, въведена с Приложение 1, пункт 42. Обстоятелството, че ехографско изследване не е предвидено в Приложение 10 не освобождава Центъра от отговорност. Заключението на вещото лице д-р К. е, че ако С. П. не бе извършил имитационното спускане, то смъртта му не би настъпила. Относно споделянето от страна на пострадалия на оплаквания и заболявания, установено е, че такива не е имало. Ищецът С. П. е заявил в съдебно заседание по делото, че не е твърдял боледувания от грип на сина му. Не се оспорва, че Министерството е заплатило соченото в жалбата обезщетение. Молят да бъде оставена без уважение жалбата на МО и да им бъдат присъдени направените по делото разноски за процесуално представителство. Отговор на въззивната жалба е подаден и от адв. Ч., в качеството му на пълномощник на С. С. П..Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва неглижирането на страданията на малолетното дете във въззивната жалба. Счита присъденото му обезщетение за справедливо и адекватно на загубата на родителя, на възрастта му и на трайността на загубата. Поддържа твърденията, изложени в отговора на въззивната жалба на Министерството, подаден от бабата и дядото на детето относно вината на служителите на Централната военно медицинска комисия за смъртта на С. П. по съображенията, изложени там. Не се оспорва, че Министерството е изплатило обезщетение на С. П., чиито размер обаче не овъзмездява действителните му вреди. Няма доказателствени искания, претендира разноски. В съдебно заседание въззивниците-ищци не се явяват, редовно уведомени.Представляват се от пълномощниците си адв. Ч. и адв. С., които поддържат въззивните жалби и молят за уважаването им, като оспорват въззивната жалба на ответното МО и поддържат отговорите си.Нямат доказателствени искания, претендират разноски. В съдебно заседание въззивникът-ответник, редовно уведомен, не изпраща представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му – гл.експерт-юрист И. К., в която се поддържа въззивната жалба, оспорват се въззивните жалби на ищците, поддържат се отговорите, не са заявени доказателствени искания и се претендират разноски. При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивната инстанция намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. Предявените искове са с правно основание чл.233 ал.5 ЗВСОРБ. Между страните няма спор и от представените по делото писмени доказателства се установява, че С. С. П. е починал на ••.••.•••• г. Не е спорно и се установява от представените удостоверения за наследници, за родствени връзки и за раждане, че ищецът С. С. П., малолетен и представляван от законния си представител-майка Д. К. е син на починалия С. П., а Д. К. е живяла с починалия на семейни начала. Ищците С. и Г. П.и са негови родители, а А. П. е негов брат. Не е въведен спор във въззивното производство и по факта, че С. С. П. е заемал длъжността “•••••••••••“ във •••••••• група, •••••••• катер, плаващи средства и съоръжения при военно формирование ••••• - Б. Безспорно е установено по делото, че за периода от 04.11.2019г. до 08.11.2019г. е било планирано да се проведат имитационни ••••••• спускания до 60 метра в ••••••• условия в хипербарния комплекс. През октомври 2019г. началникът на военното формирование е поискал от МБАЛ-Варна да бъде извършено медицинско освидетелстване за годност за щатен •••••, на •••••• от състава на това формирование, като С. П. бил включен в списъка на ••••••, подлежащи на ежегодни медицински прегледи и за участие в имитационни •••••• спускания. На 04.11.2019г. били проведени медицински прегледи от военно-медицинска комисия, като според експертно решение № 1451/04.11.2019г. П. бил обявен за годен за плавателна длъжност ••••••••••. На ••.••.•••• г. П., заедно с други водолази, бил спуснат в ••••••••. По време на престоя вътре здравословното състояние на П. се влошило, поради което се наложило аварийно изплаване. След изплаването П. бил изваден от •••••, поставен да легне на носилка и реанимиран от лекарски екип. Състоянието му обаче било критично – имал посиняло лице, без зенична реакция, неконтактен. След около половин час реанимационният екип констатирал смъртта на пострадалия. Била извършена аутопсия, която установила, че причина за смъртта му е дилатативна кардиомиопатия – заболяване на сърдечния мускул, водещо до хипертрофия и дилатация /разширение/ на сърцето. Развила се тотална сърдечна недостатъчност и остри ритъмно-проводни нарушения на сърдечния мускул, които са непосредствена причина за настъпилата смърт. С разпореждане от 29.10.2021г. на ТП на НОИ-Бургас, на основание чл.60, ал.1 КСО декларираната злополука от осигурителя Военно формирование •••••, станала със С. С. П., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.Образувано е било наказателно производство, прекратено с прокурорско постановление поради липса на установено престъпление. В първоинстанционното производство е приета СМЕ, неоспорена от страните, според заключението на която причината за смъртта на П. е дилатативна кардиомиопатия. Това е заболяване на сърдечния мускул, водещо до хипертрофия и дилатация /разширение/ на сърцето. Вещите лица са посочили, че при аутопсията са били констатирани признаци за начеваща тотална сърдечна недостатъчност и хронично възпалително заболяване на миокарда.Такива заболявания на сърцето обаче не са били диагностицирани при провежданите на починалия ••••• П. прегледи и изследвания. Заболяването дилатативна кардиомиопатия се установява чрез ехокардиографско изследване, както и чрез компютър-томографско изследване на сърцето, ядрено-магнитен резонанс на сърцето, сцинтиграфско изследване и др. Вещите лица са установили, че в случая такива изследвания не са проведени, няма и представени медицински документи във връзка с възпалителни заболявания на П. в последните месеци преди смъртта му. Неоснователни са възраженията на въззивника-ответник Министерство на Отбраната, че съдът не е съобразил факта, че въззивникът С. П. е заявил, че синът му през последните месеци е боледувал няколко пъти от грип/възпалителни заболявания/.В заключението на СМЕ е посочено, че от данни по досъдебното производство вещите лица са приели, че П. неколкократно е боледувал от възпалителни заболявания през последните месеци. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че тези данни са взели от показанията на баща му- ищецът С. П. Видно от протокола за разпит на С. П. в качеството му на свидетел по ДП, приложено към настоящото дело е, че той не е заявявал такъв факт. С. П. е заявил, че синът му е бил здрав и жизнен и не боледувал, като дори и в детството си е боледувал от възпалителни заболявания само няколко пъти. В случай, че С. П. е боледувал през последните месеци преди смъртта си често от възпалителни заболявания/грип, настинки и др./, то би следвало и да е ползвал отпуск поради временна неработоспособност/болнични/, тъй като естеството на служебните му функции е такова, че изключва възможността да ги изпълнява, ако не е трудоспособен.Доказателства за ползван отпуск от починалия П. поради временна неработоспособност или за явяването му на работа болен не са представени от ответника. Ето защо, правилно и законосъобразно БОС не е взел предвид сочения факт- чести боледувания на С. П. през последните месеци, тъй като той е останал недоказан по делото. Неоснователни са и възраженията на МО, че в Наредбата за военномедицинска експертиза не е предвидено извършването на тези изследвания.При изслушването на вещите лица в съдебно заседание е даден отговор, че за практикуване на ••••• спорт или ••••• дейност, категорично е необходим ежегоден скрининг на сърдечно-съдовата система от специалист- кардиолог, включващ и ехокардиография.Независимо от нормативната уредба, в която не е предвидено задължително извършване на това изследване, според добрата медицинска практика с оглед факта, че се касае за извършване на подводна дейност е необходимо да бъдат изключени всички заболявания, които са с висок риск при практикуване на дейността, включително и дилатативната кардиомиопатия. Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства, в това число и приетата по делото СМЕ, се установява безпротиворечиво, че между сърдечното заболяване на С. П. и смъртта му е налице причинна връзка.Вещите лица са категорични в становището си, че ако при проведените медицински прегледи е била извършена ехокардиография на С. П., заболяването е щяло да бъде установено със сигурност. Въззивните жалби на ищците Д. К. и А. П. БАС намери за неоснователни. Правилно и законосъобразно БОС е приел, че Д. К.- съжителка на починалия и А. П.- брат на починалия не са правоимащи лица съобразно нормата на чл.233 ал.5 ЗОВСРБ и тъй като ЗОВСРБ е специален закон, то общия материален закон- чл.45 вр.с чл.49 ЗЗД и тълкувателната практика по приложението му- ППВС №4/1961г., ППВС №5/1969г. и ТР №1/21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.на ОСГТК на ВКС не следва да се прилага. Основен принцип в правото е, че специалният закон дерогира общия/Lex specialis derogat generali/, поради което в случая приложение следва да намери специалния закон ЗОВСРБ.Разпоредбите на чл.233 ал.2 и ал.5 от ЗОВСРБ са ясни, а лимитативното изброяване на правоимащите лица –съпруг, деца, родители изключва възможността за разширително тълкуване.Препращането в чл.233 ал.5 ЗВСОРБ към общия исков ред не може да обуслови извод, че кръгът на лицата, които разполагат с право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се счита за разширен. Смисълът, вложен от законодателя в понятието „общия исков ред“ не е предявяване на иск съобразно общия материален закон- чл.45 вр.с чл.49 ЗЗД, а регламентира възможност за правоимащите лица по чл.233 ал.2 ЗОВСРБ да предявят исковете си с основание чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ за присъждане на обезщетение за вреди пред съд, ако получените еднократни обезщетения по административен ред, чийто размер е установен в закона, не ги удовлетворяват. Аналогично, чл.200 от КТ предвижда имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука, в това число и смърт на работник/служител, с правоимащи лица- наследниците на починалия/вж.чл.200 ал.5 КТ и чл.202 КТ/, която също може да се реализира с предявяване на иск пред съда, ако правоимащите лица не са доволни от размера на обезщетенията, изплатени им извънсъдебно от работодателя или са получили отказ.Останалите лица- съжители, братя, сестри и др., посочени в тълкувателната практика по приложението на чл.45 ЗЗД не са правоимащи да получат обезщетение по реда на чл.200 и сл.КТ от работодателя на починалото лице за неимуществените вреди от смъртта му, причинена в резултат на трудова злополука. Налага се извод, че разпоредбите на ЗОСВРБ не са дискриминационни и не ограничават права, нито нарушават КРБ, а точно обратното. Касае се за специална безвиновна работодателска отговорност за обезвреда на неимуществени вреди, причинени от смъртта на военнослужещ при или по повод изпълнение на служебните му задължения, а не за обезвреда на неимуществени вреди, причинени виновно в общата хипотеза на чл.45 вр.с чл.49 ЗЗД. Тъй като по делото е установено, че образуваното досъдебно производство за разследване на причините за настъпилата смърт на С. П. е прекратено с прокурорско постановление поради липса на установено престъпление, то съдът няма основание за извод, че неимуществените вреди от съжителката и брата на починалия С. П. се претендират на основание чл.45 ЗЗД, като причинени в резултат на виновно поведение/действия или бездействия/ на конкретни длъжностни лица. Въззивните жалби на ищците П. - родители на починалия С. П. и на ответника МО по отношение размерите на присъдените обезщетения на тези двама ищци БАС също намери за неоснователни. При определяне размера на обезщетенията БОС е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства, като размерите са съобразени и със социално-икономическите условия и съответстват на критериите за справедливост. Основателна според въззивния съд е жалбата на ищеца С. П. и респективно-неоснователна жалбата на МО досежно присъдения размер на обезщетението на този ищец. Към момента на смъртта на баща си през •••• г., детето С. е било на • години/родено е през •••• г./, като предвид тази ранна детска възраст то психически не е било в състояние да осъзнае и преживее загубата на баща си така, както обичайно би я осъзнало и преживяло дете на по-голяма възраст или пълнолетно физическо лице.Това обстоятелство обаче не е основание да му бъде присъден по-нисък размер на обезщетението.Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди обхваща всички вреди- вече претърпени, настоящи и бъдещи, което съдът не е съобразил при определяне размера на обезщетението на този малолетен ищец. С., който в момента е на • години, вече осъзнава загубата на баща си, а тепърва ще преживява много душевни болки и страдания от липсата му в живота си, която ще чувства емоционално и психически.С. ще изживее детството си без баща, ще страда, че другите деца имат бащи, играят с тях, разчитат на подкрепата им, а той няма баща. Липсата на родител е най-тежка и трудно преодолима, когато настъпва в детската възраст на човека, защото именно в тази възраст нуждата от родителско присъствие, грижа, любов и закрила е най- голяма. Болката от ранната загуба на баща си, липсата на бащина подкрепа и закрила в трудни моменти, липсата на бащин съвет и пример, С. ще преживява цял живот. Ето защо, при съобразяване на всички гореизложени обстоятелства, въззивният съд достигна до извод, че на малолетния ищец С. П. следва да се определи обезщетение в пълния претендиран от него размер, който е 250 000 лв., тъй като този размер отговаря на критериите за справедливост. По гореизложените съображения БАС намери, че на С. П. следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 80 000 лв.Решението на БОС следва да се отмени в частта, с която исковата претенция е отхвърлена над уважения размер от 121 400.24 лв./при уважен размер на иска от 170 000 лв./ до претендирания размер от 250 000 лв., като искът се уважи в пълния му размер от 250 000 лв.-т.е. за още 80 000 лв., ведно със законната лихва от 06.11.2019г.до окончателното изплащане.Решението на БОС следва да се отмени и в частта, с която С. П. е осъден да заплати на МО разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 154.32 лв. По разноските: С оглед изхода от спора във въззивното производство, на въззивниците- ищци и на въззивника-ответник Министерство на отбраната съдът не присъжда разноски. На адв. Ч., пълномощник на въззивника С. П., съдът присъжда адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство във въззивното производство на основание чл.38 ал.2 ЗА в размер на 7050 лв. и допълнително възнаграждение за процесуалното представителство пред БОС в размер на 5 144 лв. На ищеца С. П. следва да се присъдят допълнително разноски, направени в първоинстанционното производство пред БОС в размер на 5 144 лева за държавна такса и сумата 2 572 лв.разноски за държавна такса за въззивното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд