РЕШЕНИЕ

№ 182

гр. Сливен, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100536 по описа за 2022 година Предявен е частичен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание: чл. 233 ал. 5 ЗОВСРБ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и цена- 26 000 лв. от общо 73 160 лв., ведно с акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва, с правно основание - чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена – 11 584.44 лв В исковата молба ищецът твърди, че бил в трудови взаимоотношения с Министерството на отбраната по силата на договор за военна служба № 8/26.05.2010 г., както и допълнително споразумение № 440/19.08.2013 г., и допълнително споразумение № 691/09.05.2017 г., като старши специалист II степен по аварийно-спасителни работи в отделение “Летателно-тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер.

Твърди, че на 01.08.2018 г., по време на парашутни скокове на временна площадка “Чешнигирово“, при отделяне на летателния апарат, ищецът е закачил двата си крака в коланите на парашута. Усетил е усукване, изпукване и силна болка в лявото коляно. След отварянето на главния парашут се приземил нормално на здравия си десен крак. Оказали са му първа медицинска помощ и са го транспортирали в МБАЛ - Пловдив и ВМА - София, Видно от издадения болничен лист Е20182080400/02.08.2018 г., му поставили диагноза: травма на няколко структури на коляното, заради което е излязъл в отпуск до 30.08.2018 г. Тази злополука била квалифицирана като трудова по чл.55, ал. 1 от КСО с разпореждане №5104-28-31 от 14.08.2018 г., а със заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ от 07.11.2017 г. комисията признала, че е получил средна телесна повреда.

Твърди, че на 13.08.2018 г. му е издаден болничен лист от ВМА-София с диагноза: навяхване разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, а отпускът му е бил удължен до 12.09.2018 г. Впоследствие му бил удължаван болничния отпуск, а поради възникнали усложнения му било извършено оперативно лечение във ВМА - София на 15.01.2019 г. Освен това, имал няколко престоя в СБР-НК - Поморие за периодите от 08.10.18 г. до 15.10.2018 г., от 27.11.2018 г. до 02.12.2018 г., след това от 05.08.2018 г. до 12.08.2018 г. и от 26.03.2019 г. до 02.04.2019 г., за които има издадени документи.

Твърди, че със заповед на командира на военно формирование 26030 №ЛС - 74 от 21.11.2019 г. му бил прекратен договора за военна служба поради негодност за военна служба.

С ЕР № 3984 от 161/12.10.2020 г. от МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, поради последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник, имал определен 30% трайно намалена работоспособност.

Тъй като получил скъсване на задния и предния кръстосан лигамент на коляното и лезии на средната кръстосана връзка на лявото коляно, общия възстановителен период за причинените увреждания бил около 2 години, тъй като е предприето оперативно лечение със закъснение от 5 месеца след травмата - 15.01.2019. Впоследствие се наложило провеждане на оперативно лечение, а 1 месец след операция бил на постелен режим, след това ползвал помощни средства - патерици и наколенка за период от 3 месеца. Към настоящия момент била налице невъзстановима неработоспособност 30% и кръстна връзка, която с реализиране на травмата при пострадалия.

Поради настъпилата трудова злополука, му било изплатено обезщетение в размер на 6 брутни заплати по чл. 233 ал. 1 ЗОВСРБ, в общ размер на 10 016 лв., а от „Лев Инс“АД- обезщетение в размер на 6000 лв.

Допълва, че с решение № 198/28.10.2021 г. по гр.дело № 224/21 г. на СлОС му е присъдено обезщетение за неимуществени вреви от настъпилата трудова злополука в размер на 23 984 лв., ведно със законната лихва от 01.08.20218 г., като с решение № 71/28.04.2022 г. по в.гр.дело № 48/22 г. на БАС, било частично отменено за размера над 8 984 лв. до 23 984лв.

Сочи, че в резултат на трудовата злополука е неработоспособен, а здравословното му състояние не позволява да изпълнява предишната длъжност, в резултат на което търпи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се във възнаграждението, което би получавал, ако не беше претърпял трудова злополука и не беше прекратен договора му с ответника.

Твърди, че към датата на прекратяване на договора получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 1 900 лв. месечно, а от датата на прекратяване на служебното правоотношение с ответника 21.11.2019 г. до 05.07.2022 г., не е работил и не е получавал възнаграждение, освен обезщетение от Бюрото по труда за цялата 2022 г. в размер на 1000 лв. месечно.

Твърди, че на 05.07.2022 г. сключил трудов договор с РД “Борба с градушките“-с.Старо село, с основно месечно възнаграждение от 850лв., а на 14.10.2022г. сключил трудов договор с ЦПРЛ “Астрономическа обсерватория“-Сливен с основно месечно възнаграждение от 821 лв.

Счита, че за периода от настъпване на трудовата злополука - 01.08.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба -21.12.2022, ако беше работел на предишната си длъжност при ответника, би получил брутно трудово възнаграждение в размер на 100 000 лв., а получените от него суми като обезщетение за болнични за времето от 01.08.2018 г. до м. май 2018г и социални помощи за безработица и трудови възнаграждения до дата на завеждане на исковата молба, възлизали в общ размер на 26 840 лв.

С уточняваща молба от 30.01.2023г посочва подробно по дати и периоди претърпяната от него имуществена вреда и обобщава, че до датата на подаване на исковата молба - 21.12.2022 г., общия размер на вредата за него възлиза на 77 160 лв.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата 26 000 лв. - частичен иск от общо 73 160 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разлика между неполучено брутно възнаграждение и получени в периода 01.08.2018 г. до м. май 2019 г. обезщетения за отпуск по болест, социални помощи за безработица, както и трудови възнаграждения по сключени трудови договори в периода 01.08.2018г. - 21.12.2022 г., ведно със сумата 11 584.44 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.08.2018 г. - 21.12.2022г., заедно със законната лихва върху главницата 26 000 лв., считано от 21.12.2022г до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който е изразил становище, че иска е недопустим, тъй като е предявен срещу ненадлежен ответник., а по същество и неоснователен.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 б.“А“ и б.“В“ ЗЗД по отношение на главния иск за обезщетение за имуществени вреди, така и за акцесорния иск за законна лихва за забава.

Заеманата от ищеца длъжност по своя характер била рискова и затова имал сключена застраховка и получил застрахователно обезщетение от „ЛЕВ ИНС“АД.Освен това му било изплатено обезщетение за имуществени вреди по чл. 233 ал. 1 ЗОВСРБ в размер на 6 брутни заплати в общ размер на 10 016 лв., както и обезщетение от „Лев Инс“АД в размер на 6000 лв., а с влязло в сила решение по гр.д. № 224/22 г. на СлОС, му било изплатено и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 984 лв. и 1 769 лв. - разноски за всички съдебни инстанции.

Счита, че юридическите лица носят отговорност по чл. 49 от ЗЗД, ако са причинила вредата чрез свои виновни действия и в причинна връзка от това са настъпили вреди за ищеца. Твърди, че МО не носи вина за това на каква нова работа се е устроил ищеца и какъв размер възнаграждение получава. Нужно било и да се докаже причинна връзка между вина и вреда, а вредата можело да се дължи на множество други фактори.

В с.з. ищецът, ред. призован, се явява лично и представлява от процесуален представител. Поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В с.з. ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски за юриск.възнаграждение. Представя писмена защита.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В периода май 2010г - декември 2019г ищецът е бил в служебно правоотношение с Министерството на отбраната на Република България по силата на договор за военна служба №8/26.05.2010г и допълнително споразумение № 440/19.08.2013г, като заемал длъжността „ старши специалист втора степен по аварийно –спасителни работи в отделение „Летателно- тактическа подготовка“ на Военно формирование 26030-Безмер.

На 01.08.2018г претърпял злополука по време на парашутни скокове на временна площадка “Чешнигирово“, когато при отделяне на летателния апарат закачил двата си крака в коланите на парашута. Усетил е усукване, изпукване и силна болка в лявото коляно. След отварянето на главния парашут се приземил нормално на здравия си десен крак. Оказали му първа медицинска помощ като бил транспортиран за лечение в МБАЛ - Пловдив и ВМА – София.

Злополуката била квалифицирана като трудова по чл.55, ал. 1 от КСО с разпореждане №5104-28-31 от 14.08.2018 г., а със заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ от 07.11.2017г., комисия признала, че е получил средна телесна повреда.

С ЕР на ТЕЛК № 3984/12.10.2020г, му е определена 30% трайно намалена работоспособност за срок от три години, до 01.10.2023г, с водеща диагноза: последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник Ищецът бил в отпуск по болест от 01.08.2018г до 12.04.2019г и за този период получил от НОИ обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 11 534.45лв.

На основание чл. 233 ал.1 ЗОВСРБ, работодателят му изплатил обезщетение за получената средна телесна повреда в размер 6 брутни заплати, възлизащи на 10 016лв.

Заради претърпяната трудова злополука, ищецът получил от „Лев Инс“АД и застрахователно обезщетение в размер на 6000лв.

След като свършил отпуска по болест, ищецът се върнал за кратко във военното формирование- Безмер, където изпълнявал същата длъжност в периода от м.май 2019г до м.декември 2019г.

Със заповед № ЛС-74/21.11.2019г на командира на Военно формирование 26030- Безмер е прекратен договора за военна служба на ищеца поради негодност за военна служба, на основание чл.146 т.З и чл.162 т.З във връзка с чл.141 т.З от ЗОВСРБ и експертно решение по годност за военна служба №ВС- 2286/12.11.2019г. на Централната военномедицинска комисия - София. Определен е срок за сдаване 20 работни дни.

Със заповед № ЛС-79/27.12.2019г. на командира на военно формирование 26030- Безмер, ищецът е отчислен от списъчния състав на формированието и зачислен в запаса.

На основание Заповед №ФСД-193/27.12.2019г. на командира на Военното формирование, на ищеца са изплатени обезщетения в общ размер 32 431, 64лв., разпределени както следва: 1 / на основание чл. 227 ал.3, чл. 228 ал.1 и чл. 234 ЗОВСРБ, за 11 години и 1 месец, прослужени в българската армия – 15 брутни месечни заплати в размер на 28 770.90лв; 2/ на основание чл. 199 ЗОВСРБ- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 30 дни за 2019г, в размер на 2773.10лв; 3/ сумата 367.64лв- левова равностойност на вещево доволствие, пропорционално на реално прослужено време за 2019г; 4/520лв- левова равностойност на годишния лимит за униформено облекло при освобождаване от военна служба Вследствие на трудовата злополука и освобождаването от военна служба поради негодност, ищецът получил общата сума 59 982.09лв, която включва: 1/ 11 534.45- обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ; 2/ 6000лв- застрахователно обезщетение от „Лев Инс“АД; 3/ 10 016лв- обезщетение чл. 233 ал.1 ЗОВСРБ; 4/ 32 431.64лв – обезщетения при освобождаване от длъжност, включващи: обезщетение за прослужено време в армията, за неизползван платен годишен отпуск, вещево доволствие за отработено време и годишен лимит за униформено облекло.

На основание решение № 198/28.10.2021г по гр.дело № 224/2021г на СлОС, частично отменено с решение № 71/28.04.2022г по гр.дело № 48/2022г на БАС, Министерството на отбраната на Република България е осъдено да заплати на ищеца 8984лв- обезщетение за неимуществени вреди и 1221.40лв - обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение, претърпени в резултат на същата трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г до окончателното изплащане.

След освобождаване от длъжност, ищецът се регистрирал като безработен в Дирекция „Бюро по труда“-Сливен, като с разпореждане № №191-00-2665-1/06.01.2020г. му е изплатено парично обезщетение за безработица за периода 27.12.2019г- 26.12.2020г, в общ размер на 11 835лв, Със заповед № РД-15019-18/05.07.2022г, ищецът е бил назначен на работа на 8-часов работен ден в РД“Борба с градушките“-с.Старо село, на длъжност „специалист“ в отдел „Техническа дейност“, където за периода 06.07.2022г- 20.12.2022г е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 6 272.63лв.

Със заповед № РД-07-05/14.10.2022г е назначен на 4 –часов работен ден на длъжност „учител общообразователен предмет в ЦПЛР“Астрономическа обсерватория „Д-р Петър Берон“- гр.Сливен, където за периода 14.10.2022г- 20.12.2022г е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 1313.33лв.

След прекратяване на договора за военна служба, ищецът е получил общата сума 19 420.96лв, която включва: 1/ 11 835.лв- обезщетение за безработица от Дирекция „БТ“- Сливен; 2/ 6272.63лв- брутно трудово възнаграждение, получено от РД“Борба с градушките“-с.Старо село; 3/ 1313.33лв- брутно трудово възнаграждение, получено от Астрономическа обсерватория“Д-р Петър Берон“-гр.Сливен.

Така общия размер на всички суми, получени от ищеца за периода от 01.08.2018г до датата на подаване на настоящата искова молба- 21.12.2022, преди и след прекратяване на договора му с ответника, възлиза на 79 403.05лв./ 19 420.96лв+59 982.09лв/.

Съгласно заключението на СИЕ, за периода 01.08.2018г.-30.04.2019г. п 27.12.2019г.- 31.12.2019г., ако изпълняваше предишната си длъжност във Военно формирование –Безмер, ищецът би получил брутно трудово възнаграждение в размер на сумата 17 421, 26лв., изчислена на база възнаграждението за м.май 2019г.

За периода от м.01.2020г. до м.12.2020г.включително брутното трудово възнаграждение, което би получил е изчислено в размер на 25 872, 00лв./12 месеца по 2156, 00лв./.

За периода от м.01.2021г. дом.06.2022г.включително брутното трудово възнаграждение, което би получил ищеца е изчислено в размер на 41 166 лв/ 18 месеца по 2 287лв./.

За периода от м.07.2022г. до 21.12.2022г, брутното трудово възнаграждение е в размер на 14 428, 00лв./ 5 месеца по 2 515, 00лв. + 1 853, 00лв./от 01.12.-20.12.2022г.вкл./ Според експертното заключение, за периода от трудовата злополука 01.08.2018г до датата на входиране на исковата молба- 21.12.2022г, ако ищецът изпълняваше същата длъжност във Военно формирование 26030 – Безмер, би получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 98 887.26лв.

Тъй като в периода м. май 2019г- м. декември 2019г ищецът заемал отново длъжността“ старши специалист „втора степен“ по аварийно-спасителни работи в отделение „Летателно- тактическа подготовка“, полученото възнаграждение за този период е изключено от вещото лице при изчисленията за общия размер на получените суми.

В обобщение, в периода 01.08.2018г- 27.12.2019г, ищецът е получил общата сума 59 982.09лв, която включва сумите описани подобно по-горе, а за периода 27.12.2019г до датата на завеждане на исковата молба 21.12.2022г е получил обща сума 19 420.96лв, подробно описана по-горе.

За целия исков период 01.08.2018г- 21.22.2022г ищецът получил общо сумата 79 403.05лв./ 59 982.09лв+19 420.96лв/.

Разликата между брутното трудово възнаграждение за същия период, което ищецът би получил, ако не беше претърпял трудова злополука и не беше освободен от длъжност във Военното формирование -Безмер и получените от него през целия период 01.08.2018г- 21.22.2022г суми, включващи обезщетение за временна нетрудоспособност, обезщетение за безработица и по-ниско трудово възнаграждение за заемани две длъжности при друг работодател, възлиза на 19 484.21лв/ 98 887.26лв - 79 403.05лв/.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени и компетентно изготвеното и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза.

Така приетото за установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявен е частичен иск е с правно основание чл. 233 ал.5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и цена - 26 000лв от общо 73 160 лв., ведно с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена-11 584.44 лв Неоснователно е възражението, че Министерството на отбраната на Република България не е надлежен ответник по иска.

В съдебната практика няма спор по въпроса кой е надлежен ответник по иск с правно основание чл. 233 ал.5 ЗОВСРБ, вр. с чл. 49ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът като военнослужещ е бил не в трудово, а в служебно правоотношение, в т.ч. към момента на настъпване на трудовата злополука и ответник по предявения иск може да бъде само Министерство на отбраната, а не военното формирование, в което фактически е полагал труд по служебното си правоотношение.

В определение № 860/06.08.2015г. по гр.дело № 2389/2015г. на ВКС, III г.о., е прието, че отговорността на Министерство на отбраната произтича от нормата на закона – чл.233 ал.7 от ЗОВСРБ, поради което и Министерство на отбраната е процесуално и материалноправно легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ, какъвто иск е предявен в настоящото производство. В същия смисъл е и определение № 992/25.07.2014г. по гр.д.№ 749/2014г. на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1305/24.06.2013г. на САС.

Предявеният главен иск е допустим, а разгледан по същество- частично основателен и доказан, до размер на сумата 19 484.21лв.

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука под формата на пропуснати полза, изразяваща се в разликата между възнаграждението му на служител във Военно формирование-Безмер, което би получил, ако не беше претъпял трудовата злополука и полученото след трудовата злополука обезщетение за временна неработоспособност, обезщетение за безработица и по-ниско трудово възнаграждение за заеманите две други длъжности, тоест, търси се разликата между действително претърпените вреди, които надхвърлят тези, за които ищецът вече е обезщетен по надлежния ред от работодателя, от застрахователя и по съдебен ред-с решение по гр.дело №224/2021г на СлОС.

Разпоредбата на чл. 233 ал.1 ЗОВСРБ регламентира, че при тежка телесна повреда, причинена при или по повод изпълнение на военна служба, на военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни заплати, а при следна телесна повреда - 6 брутни заплати.

За изпращане на обезщетението по чл. 233 ал.1 ЗОВСРБ няма значение вида на вредите, нито техния реален размер, а единствената диференциация е в зависимост на вида телесна повреда- тежка или средна.

Когато претърпените вреди надхвърлят тези, репарирани с еднократно паричното обезщетение по чл. 233 ал.1 ЗОВСРБ, разпоредбата на чл. 255 ал.5 ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите може да търсят обезщетение и по общия исков ред, като в този случай, се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерство на отбраната и от застрахователя.

Предвидените в закона административен и общ исков ред могат да се кумулират, като наред с възможността по чл. 233 ал.1 ЗОВСРБ или освен нея, военнослужещият има право да предяви иск по общия ред за присъждане на обезщетение, тоест по реда на чл. 49 ЗЗД.

Размерът на обезщетението за претърпени вреди от военнослужещ при средна или лека телесна повреда не е нормативно ограничен до посочените в чл. 233 ал.1 ЗОВСРБ размери, съответно 10 и 6 брутни заплати и ако претърпените от военнослужещи вреди надхвърлят тези, които се покриват от предвиденото в специалния закон обезщетение, те могат да потърсят по общия исков ред тяхното репариране чрез иск по общия ред.

Такъв иск вече е бил предявен от ищеца, по който е образувано гр.дело № 224/2021г на СлОС и постановено решение и влязло в сила № 198/28.10.2021г, с което Министерството на отбраната е осъдено да му заплати допълнително сумата 8984лв - обезщетение за неимуществени вреди и 1221.40лв - обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/, претърпени в резултат на същата трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г до окончателното изплащане.

Сега се претендира отново по общия исков ред обезщетение за имуществени вреди, но под формата на пропуснати ползи за периода от датата на настъпване на трудовата злополука 01.08.2018г до датата на предявяване на иска – 21.12.2022г.

Не се спори, че ищецът е получил всички описани в заключението на вещото лице суми, в т.ч. еднократно парично обезщетение по чл.233 ал.1 ЗОВСРБ в размер на 6 брутни заплати и застрахователно обезщетение от 6000лв.

За да се присъди обезщетение за вреди по общия исков ред, следва да се установи фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, наличие на тежка или средна телесна повреда, причинена при или по повод изпълнение на военната служба, установена по съответния ред от Комисия, от които правопораждащи факти за военнослужещият възниква правото да търси от работодателя обезщетение за претърпените вреди.

В чл. 49 ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причиненни от изпълнителя при или по повод на възложената работа.

Отговорността по чл. 49ЗЗД е субсидиарна. Тя възниква когато виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена определена работа.

Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна.

Съгласно ППВС №7/1958г на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по- бързо пострадалия.

За да възникне отговорността на възложителя за чужди противоправни действия, е необходимо наличието следните предпоставки: наличие на вреди, причинени на пострадалия ищец, от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа;

Съдът намира за доказани всички елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Спорна е единствено вредата.

Вредите, подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 233 ал.5 ЗОВСРБ може да са имуществени и неимуществени.

Имуществените вреди са два вида- претърпяна загуба и пропусната полза. И докато с решението по гр.дело № 224/2021г на СлОС съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, сега се претендира само пропусната полза.

В теорията и съдебната практика се приема, че пропусната полза е неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора, респ. на увреденото от деликта лице, като на обезщетяване подлежат само реалните, действително претърпените вреди, а не предполагаеми или хипотетични.

Както при договорната, така и при деликтната отговорност, в закона няма презумпция, по силата на която пропусната полза да се предполага за настъпила, поради което трябва да е доказана и то със сигурност/ арг. от ТР № 3/2021г от 13.01.2023г по тълк.дело № 3/2021г на ОСГТК/ В случая претърпяната от ищеца вреда е пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова злополука. Тя е имуществена и се изразява в разликата между възнаграждението, което би получил за заеманата преди увреждането длъжност, ако не бе претърпял трудова злополука, респ. средна телесна повреда, довела до невъзможност за изпълнява длъжността и да реализира доход в периода 01.08.2018г- 21.12.2022г, и получените през същия период обезщетение за безработица, обезщетение за временна нетрудоспособност и по-ниско трудово възнаграждение за заемани две други длъжности, при друг работодател.

Именно в резултат на трудовата злополука ищецът е в невъзможност да изпълнява длъжността си преди увреждането и договорът му е бил прекратен поради негодност, което го е лишило от гарантиран месечен доход в размерите, посочени в експертното заключение.

Пропусната полза за ищеца се изразява в неполученото възнаграждение за длъжността, която е заемал преди да претърпи трудова злополука и което възнаграждение би получил за исковия период, ако беше работоспособен, тоест ако не бе получил увреждането и прекратен договора му с ответника.

Вредата, подлежаща на обезщетяване по реда на чл. 233 ал.5 ЗОВСРБ, като пропусната полза, е възнаграждението, което служителя би могъл да получава за заеманата преди трудовата злополука длъжност, ако не беше претърпял злополуката по време на работа, доколкото отговорността на Министерството на отбраната произтича от служебно правоотношение.

Съгласно заключението на СИЕ, ако ищецът е изпълнявал предишната си длъжност във Военно формирование - Безмер, за исковия период 01.08.2018г-21.12.2022г, би получил брутно възнаграждение от 98 887.26лв.

На основание чл. 233 ал.5 ЗОВСРБ, от тази сума трябва да се приспаднат всички суми, които ищецът е получил от работодателя и от застрахователя, тоест общата сумата 59 982.09лв и се получава разликата 38 905.17лв., от която следва да се приспаднат и всички останали суми, които са получени от ищеца след прекратява на договора му с ответника, възлизайки в общ размер на 19 420.96лв, включващи: 1/ 11 835.лв- обезщетение за безработица от Дирекция „БТ“-Сливен; 2/ 6272.63лв- брутно трудово възнаграждение, получено от РД“Борба с градушките“-с.Старо село; 3/ 1313.33лв- брутно трудово възнаграждение, получено от Астрономическа обсерватория “Д-р Петър Берон“-Сливен.

Така се получава сумата 19 484.21лв, която е реално пропусната полза за ищеца. / 38 905.17лв. - 19 420.96лв =19 484.21лв/ До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния му размер 26 000 от общо 73 160лв, следва да се отхвърли.

Неоснователно е възражението, че от общия размер на възнаграждението не следва да се приспада застрахователното обезщетение от 6000лв и полученото по реда на чл. 233 ал.1 ЗОВС обезщетение от 6 брутни заплати, тъй като били получени от ищеца на друго основание.

Законодателят в чл. 233 ал.5 ЗОВСРБ е предвидил, че тези две обезщетения трябва да се приспаднат от присъденото по общия исков ред обезщетение, било то за имуществени или неимуществени вреди.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на главния иск, направено с отговора на исковата молба, но е частично основателно по отношение на акцесорния иск.

Тъй като се касае за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, приложима е общата 5- годишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от датата на установяване на вида причинена телесна увреда и която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2022.

Вземането за лихви се погасява с кратката 3-годишна давност по чл. 111 б.“В“ ЗЗД, като за период от три години преди датата на предявяване на иска - 21.12.2022г, тоест от 01.08.2018г до 21.12.2019г включително, искът е погасен по давност, но от 22.12.2019г до 20.12.2022г, искът не е погасен по давност и лихви се дължат, както и от 21.12.2022г до окончателното изплащане на главницата.

Съгласно чл. 84 ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД, при забава той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Лихвата съдът изчисли с помощта на ел.калкулатор за законна лихва, като за периода 22.12.2019г до 20.12.2022г., тя възлиза в размер на 5926.44 лв.

На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът дължи разноски на ищеца съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата 3247.54лв.

Общият размер на разноските е 4803.38лв, в т.ч.: 1503.38лв -д.т; 300лв- възнаграждение за в.л. и 3000лв –адв.възнаграждение, платено в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие.

На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е претендирал разноски единствено за юриск.възнаграждение, а и не е направил други разноски. Тъй като се представлява в с.з. от юрисконсулт, който е представил отговор на исковата молба и писмена защита, на основание чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25 ал.1 от НЗПП, съдът му определя юриск. възнаграждение в размер на сумата 360 лв, от която присъжда 116.61 лв – съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.

Ръководен от гореизложеното, съдът