Решение № 492 от 18.4.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2774/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Постъпила е въззивна жалба от Военно формирование 32990 – Пловдив, ЕИК – 1290101710040, съдебен адрес - •••, чрез юрк. Т. Г., против Решение № 2683/29.07.2022г., постановено по гр.д.№ 10808/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, XV гр.с., в частта, с което е осъдено да заплати на Д. П. Р., ЕГН- ••••••••••, сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на трудова злополука, претърпяна на •••, ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – •••г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 57 лева – разноски за адв. възнаграждение съразмерно с уважената част от иска; както и е осъдено да заплати сумата от 40 лв. за държавна такса върху уважената част на предявения иск. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли иска изцяло. С въззивната жалба Военно формирование 32990 – Пловдив се излагат доводи, че Районният съд неправилно е квалифицирал искът като такъв с правно основание чл. 200 от КТ. Позовава се на разпоредбата на чл. 133 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, според която - Изпълнението на военната служба в мирно време е професия, която се изпълнява при условия и по ред определени в ЗОВСРБ. По делото няма спор, че ищцата е •••. В ЗОВСРБ има ред по който се ангажира имуществената и неимуществената отговорност на Министерството на отбраната за вреди претърпени от негови служители - чл. 233 от ЗОВСРБ. Съгласно алинея 5 на същия член 233 - Военнослужещите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо, като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя. Общият исков ред препраща към чл. 49 от ЗЗД, а не този по чл. 200 от КТ /аргумент на чл. 55, ал. 1 от КСО/. В същото време за претърпяната трудова злополука, ищцата е получила обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 3000 лв., съгласно сключения застрахователен договор между Министерството на отбраната и ЗК „Н.“ АД. Изтъква се, че в съдебното решение липсва каквато и да била мотивация на какъв критерий съдът е определил базисното обезщетение в размер на 4 000 лв. Не става ясно, също така базисното обезщетение включва или не възстановяване на претърпени имуществени вреди. Поддържа се, че полученото от ищцата застрахователно обезщетение напълно покрива претърпените от същата имуществени и неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука от ••• г. От приетата и неоспорена СМЕ е видно, че разстройството на здравето на ищцата е извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - касае се за лека телесна повреда. Външната среда не е повлияла до степен да предизвика допълнително неразположение. Направени са и възражения относно частичното кредитиране на показанията на свидетеля П. с мотива, че са непосредствени и лични впечатления за изживения обичаен /постравматичен стрес от злополуката/. Въззиваемата страна Д. П. Р., ЕГН••••••••••, не депозира писмен отговор по жалбата. От пълномощника адв.Г. Д. е подадена писмена защита, с която излага доводи, че атакуваното решение правилно е присъдена сумата 1 000лв., получена като разлика от определянето на справедливо обезщетение в размер на 4000 лв. и приспадане на вече получената от Р. сума 3 000 лв. от застрахователя, за което има документи по делото. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от Д. П. Р. против Военно формирование 32990 – Пловдив, е заведена искова молба, с която се посочва, че работи като ••• във Военно формирование ••• с адрес - •••, което е част от Военно формирование-32990 с адрес: •••, представлявано от неговият командир. Конкретизира, че има звание ••• и ••• години стаж като •••. Като част от нейните служебните задължения и подготовка е изпълнението на парашутни скокове. На •••г., около ••• часа, при изпълнение на един такъв парашутен скок, след напускане на машината попаднала в термика, като при приземяването ударих силно главата си в областта на челото и носа в земята. За кратко изгубих съзнание, бях дезориентирана и без спомен за случилото се. От травмата се получи силно дифузно главоболие с повръщане. Оказана била медицинска помощ и продължила лечението си в медицинско заведение Военномедицинска академия -••• към ВМА - •••, където била приета за оперативно лечение. Установило се счупване на костта на носа, комоцио церебри, мозъчно сътресение, и множество разкъсно-контузни рани, оток и охлузвания по лицето. След проведеното оперативно и възстановително лечение била продължително във временна неработоспособност, извършиха се контролни прегледи и се възстанових в значителна степен. Наред с контузиите наранявания и мозъчни сътресения, като следствие от инцидента бяха причинен и сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в преживени силни болки и страдания, постоянно и силно главоболие, безсъние, напрегнатост, внезапна поява на чувство за страх и паника, изнервеност, потиснатост, раздразнителност, затруднена концентрация и емоционален дискомфорт, които промениха осезаемо начина ми на живот. Поддържа, че в случая се касае за трудова злополука, свързана с професията и трудовата ми дейност, както и с изпълнение на служебните ми задължения. Понесените значителни неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от този инцидент при и по повод изпълнението на тези задължения. За наличие на трудова злополука се признава и в медицинските документи, Протокол за трудова злополука от •••г., както и чрез съответно Разпореждане от 11.07.2016г. на НОИ ТП-•••. Предвид на това, предявява иск като пострадало лице за обезщетение на понесените от неимуществени вреди в резултат от трудовата злополука. Претендира за заплащане сумата 15 000 лв. Към исковата молба прилага Протокол за трудова злополука от •••г. на комисия, назначена със Заповед № •••г., допуснат инцидент от първа група – средна телесна повреда и поддържа, че не е получавала обезщетение. С Писмения отговор в срока по чл.131 от ГПК Военно формирование 32990 – Пловдив оспорва иска изцяло. Възразява, че на осн. чл.233 ал.5 във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД лицето може да търси обезщетение и по общия исков ред, като в този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя. В конкретния случай не са налице предпоставките за заплащане на исковата сума от 15 000 лв. Към Писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът прилага заверено копие на заключение за характера и степента на увреждане на ••• с per. ••• на ЦВМК- •••, заверено копие на Заповед на министъра на отбраната № ОХ- 419/31.05.2016г; Писмо с per. № ••• г. на командира на ••• бригада Специални сили-•••; Писмо с Изх. № 1350 Н/ 16.09.2016г. па ЗК “Н.“ АД, Писмо с рег.№ ••• г. на командира на ••• Бригада Специални сили-•••; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по описа на Военноокръжна прокуратура от 14.09.2016г.; Заключения на ЦВМК относно годността за изпълнение на парашутни скокове под номера, както следва: № •••г; № •••г.; № •••г.; № •••г.; № ••• г.: Удостоверение за изпълнени парашутни скокове с per. № •••г. от Командира на военно формирование •••- •••. В хода на производството е прието Заключение на СМЕ, изпълнена от д-р М.Б., лекар в УМБАЛ “•••“ ЕАД. В съд.заседание на 13.01.2022г. е разпитан св.П.П. /без родство, доведен от ищцата, колега от под.•••/, който е разказал каквото знае за процесния инцидент и настъпилите последици за Р. впоследствие. По делото е приложена и преписка с документи по опис /на л.122 и сл./ относно изплатено застрахователно обезщетение от ЗК „Н.“ АД, ЕИК – 131282730, на Д. П. Р.. От представените Протокол за трудова злополука от •••г. на комисия, назначена със Заповед № •••г., допуснат инцидент от първа група – средна телесна повреда, Ликвидационен акт по заведена щета на •••г. и преводно нареждане /на л.154 – 155/ се установява, че застрахователното дружество е изплатило сумата 3 000 лв. – основание плащане щета по злополука. С Определение № 2663/21.11.2022г. на Окръжен съд-Пловдив, въззивната инстанция, счете за основателно възражението на жалбоподателя относно неправилната правна квалификация на иска, която е чл.233 ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с и чл.133 от ЗОВСРБ, а не чл.200 от КТ, както е приел Районният съд. Указано е на ищцата, че съобразно описаните фактически обстоятелства по исковата молба, следва да докаже: 1/. наличие на правоотношение по възлагане на работа 2/. неправомерно деяние 3/. претърпяни неимуществени вреди 4/. причинна връзка между деянието и неимуществените вреди 5/ вина 6/. вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа. Относно елемента от фактическия състав противоправност, то същият не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Относно елемента от фактическия състав вина, следва да се посочи, че на осн. чл.45 ал.2 от ЗЗД – Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Ответникът може да направи правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи възражения, както и да проведе насрещно доказване по оспорените факти и въведени доводи. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства - ищцата е ••• при ответника. На •••г. е претърпяла трудова злополука, за което е бил съставен Протокол за трудова злополука от •••г. на комисия, назначена със Заповед № •••г., допуснат инцидент от първа група – средна телесна повреда, в района на летище •••. На страните е указано също, че за целите на доказването страните могат да ползват вече приетите по делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства – разпит на свидетел, приета съдебномедицинска експертиза, както и обяснението на ищцата по реда на чл.176 от ГПК в съдебно заседание на 05.04.2022г. по зададения въпрос дали е получавала 3 000 лв. застрахователно обезщетение от ЗК „Н.“ по повод на инцидента, описан в исковата молба, като съдът ще ги преценява в контекста на новата правна квалификация на иска. Страните не възразиха срещу постановеното Определение № 2663/21.11.2022г. на Окръжен съд-Пловдив. Във връзка с дадените указания ВФ 32 990 -Пловдив, приложи по делото документ, озаглавен Предварително донесение за инцидент с рег.№••••г., екз.№•••, изд. от ••• на ВМА-МБАЛ- •••, полк.д-р А.П., относно извършен преглед на •••г., ••• ч /•••ч/ на Д. Р. и поставена диагноза „комоцио церебри“ и отбелязване, че този инцидент е възникнал при или по повод на служебните задължени, на •••г. към ••• часа, по време на приземяване от парашутен скок. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.233 ал.1 от ЗОВСРБ - На военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба. Съгласно чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ – лицата по ал.1 и 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя. Съдът споделя доводите на жалбоподателя относно правната квалификация, че искът е заведен при изложени обстоятелства по чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ във вр. с чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, но счита за неправилно становището, че след като по делото се е установило, че Р. е претърпяла лека телесна повреда, то в такъв случай тя няма право на обезщетение, защото с право на иск разполагали само лицата-военнослужещи, които са претърпели тежка или средна повреда. Съдът счита, че всяко лице, което е военнослужещ и е претърпяло телесна повреда при или по повод на изпълнение на военната служба може да упражни правото на иск по общия ред на чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. От нормативната регламентация се установяват само някои различия по чл.233 ал.1 пр.1 и пр.2 относно изплащането еднократно и на парични обезщетения /съответно 10 и 6 брутни месечни възнаграждения/ на военнослужещите при тежка или средна телесна повреда, които не се полагат в случаите на при лека телесна повреда. В конкретния случай, както се оказа, страните не спорят, че Р. е получила лека телесна повреда при описания инцидент. Това се потвърждава, както от приложеното от ответника заверено копие на заключение за характера и степента на увреждане на •••с per. •••, изд. от комисия с Председател на ЦВМК при ВМА-•••, полк д-р Ф., така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. В завереното копие на заключение за характера и степента на увреждане на •••с per. ••• /на л.34/ се посочва, че комисията, след проучване на всички документи от служебната преписка с вх.№ •••г. от командира на ВФ 32990-Пловдив, признава, че лицето Д. Р. е получила лека телесна повреда на •••г., около ••• часа, по време на изпълнение на парашутен скок в района на летище •••, а именно „Мозъчно сътресение. Счупване на костите на носа. Разкъсно-контузна рана на долната устна“. Със заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно- медицинска експертиза, изпълнена от д-р М.Б. са направени констатации, че при инцидента станал на ••• год. на лицето Д. Р. е било причинено мозъчно сътресение - лека степен, контузия на носа. счупване на носни кости. разкъсно - контузна рана на долната устна. посттравматичен органичен мозъчен синдром. повърхностна рана на носа, които са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Извършена е била хирургична интервенция в ОУНГБ е с цел наместване на счупените костни фрагменти и наместване на носната преграда. Това се прави с цел по-бързо зарастване на счупените кости и по-добра външна естетика и предотвратяване на настъпването на други усложнения, като затруднено носно дишане и други. Обичайният оздравителен процес, при такъв вид травматични увреждания трае около 25-30 дни, при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците на делото. Пострадалата е трябвало да пази носа от студ, прах и ОРЗ, докато трае оздравителният процес с цел избягване настъпването на усложнения в неговото протичане. След приключване на оздравителният процес, по никакъв начин климатът, влажността, задимеността, тоест външната среда, не са оказвали влияние по отношение състоянието на пострадалата. В нито един момент от оздравителният процес на пострадалата, същата не се е нуждаела от чужда помощ. Същата е можела сама да се обслужва, както при престоя в болницата, така и след изписването ѝ оттам. От показанията на разпитания свидетел П.П., се установява, че след инцидента Р. е била психически нестабилна, притеснявала се, изпитвала страх. Колеги от поделението са помагали при закупуването на някои неща от магазина, понеже не можела да ходи и се стряскала при движенията. Имала постоянно главоболие. Преди това била доста корава като човек, но след изписването от болницата се тревожила, че никога няма да се оправи. Тя е опитен парашутист, в армията няма мъжка и женска работа, каквото възложат – това се изпълнява. Съдът кредитира изцяло показанията на св.П. и предвид приетите гореописани писмени доказателства, намира, че е изпълнен фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. В тази връзка определя обезщетение в размер на 4 000 лв., от които следва да се приспаднат 3 000 лв., които вече са изплатени от застрахователя. Налага се извод, че следва да й се присъди само сумата 1 000 лв. – справедлив размер за претърпени неимуществени вреди от изпълнителя Р. при извършването на възложената ѝ работа. Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване, с корекция на мотивите. Ето защо, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.