Определение № 5368 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Тангъчева и А. Белберов, подадена чрез пълномощник – адвокат С. Цанева, против Определение № 2299/06.03.2024 г., постановено по административно дело № 216/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу отказ на Заместник – кмета на Община Аксаково, обективиран в писмо изх. № УТ21.4-38/5/02.01.2024 г., е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити съображения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна, след което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и се присъдят сторените разноски. Ответната страна, Заместник – кмет на Община Аксаково, чрез процесуален представител юрисконсулт Юнакова изразява становище в подкрепа на съдебното определение, с молба да бъде оставено в сила. След като съобрази съдържащите се в делото документи и относимите за казуса норми, Върховният административен съд достигна до следните правни изводи: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежни страни и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата срещу посоченото по-горе писмо, съдебният състав е приел, че същият не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, годен за съдебен контрол. Възприетият от съда решаващ извод относно характера на оспорения акт като неподлежащ на обжалване, е неправилен. Административното производство е започнало по заявление от 25.07.2023 г., подадено от А. Тангъчева и А. Белберов, с искане да се допусне изработването на проект за изменение на действащия устройствен план на [населено място], общ. Аксаково по отношение на УПИ XIII-320 и УПИ XIV-18, кв. 15, целящо промяна на вътрешната регулационна граница между двата имота и промяна на уличната регулационна линия към УПИ XIV-18. Последвало е писмо от 24.08.2023 г., с което заместник-кметът на Община Аксаково на основание чл. 5в ЗУТ е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности в депозираното заявление в 14 –дневен срок. В отговор на това писмо е депозирано становище-възражение от страна на заявителите с приложено геодезическо заснемане на поземлен имот 53691.501.356. С писмо от 01.11.2023 г., административният орган е дал повторно указания по реда на чл. 5в ЗУТ. Депозирано е второ заявление на 27.11.2023 г. за допускане изработването на проект за изменение на устройствения план по отношение на УПИ XIII-320 и УПИ XIV-18, кв. 15, [населено място], с приложени към него документи, в това число и скица – предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ. Последвало е постановяване на процесното писмо изх. № УТ21.4-38/5/02.01.2024 г., с което заявителите са уведомени, че не са изпълнили дадените им указания, поради което им е указано, че могат да внесат нова преписка. С оглед развилото се административно производство и съдържанието на оспореното писмо, настоящият съдебен състав счита, че същото представлява акт по смисъла на чл. 56 АПК, с който е прекратено производството поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности на подаденото заявление. Характерът на оспорения акт следва да се определя според неговия смисъл и последиците, които поражда. Ясна е формираната от органа воля в процесното писмо, а именно заявителите са уведомени, че не са изпълнили указаните им забележки, поради което следва да внесат нова преписка, което е равнозначно на волеизявление за прекратяване на административното производство. Съгласно чл. 56, ал. 4 АПК, актът за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV, който е регламентиран в разпоредбите на чл. 197 и следващите от АПК. Именно по този ред съдът е следвало да реши повдигнатия пред него спор, в случай, че бе квалифицирал правилно оспорения пред него акт. Административен съд – Варна е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да се върне на същия състав за произнасяне по депозираната жалбата по реда на чл. 197 и следващите от АПК. Независимо от изхода на настоящия спор, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, разноски не следва да се присъждат на този етап от производството. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение