Определение № 358 от 15.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 635/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.о.х.д. №719/2024 г. на РС-Добрич. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: По обвинителен акт на РП – Варна, внесен срещу М. В. К. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, е било образувано н.о.х.д. № 2443/2024 г. Според фактите по обвинителен акт престъплението е осъществено в град Добрич, а пострадал от него е И. И. С. – следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр. Добрич. С разпореждане от 21.06.2024 г. на определения на случаен принцип съдия-докладчик съдебното производство по делото е прекратено и то е изпратено на РС-Добрич, където според фактите в обвинителния акт и по правилата на местната подсъдност престъплението е било извършено. В РС-Добрич е било образувано н.о.х.д. № 719/2024 г. С разпореждане от 28.06.2024 г. съдия Д. Д. се е отвел, посочвайки като аргумент приятелските си и служебни отношения с пострадалия. С разпореждане от същата дата по идентични съображения от делото се е отвел и вторият определен на случаен принцип съдия В. Н.. С разпореждане от 04.07.2024 г. третият докладчик е прекратил производството по делото, като е приел, че е налице извънредно основание за промяна на подсъдността по чл. 43, т. 2 НПК, тъй като пострадалият от деянието, за което е внесен обвинителният акт, е следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. Това сезиране е послужило като основание за образуване на настоящото производство пред ВКС. В него обоснованото с текста на чл. 43, т. 2 НПК искане за промяна на местната подсъдност следва да бъде уважено. Хипотезата на чл. 43, т. 2 НПК касае случаите, в които подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател в района на съда, на който е подсъдно делото. В случай че делото се разглежда от съдии от същия съдебен район, към който се числят лица с изброените служебни качества, възможността за проява на субективизъм е реална или с висока степен на вероятност и справедливият процес е застрашен. Това е причината, поради която съдебната практика приема, че в тези хипотези промяната на подсъдността е не пожелателна, а императивна, в каквато насока са Решение № 406/26.07.2005 г. по н.д. 875/2004 г. на 1 н.о., Решение № 402/02.12.2009г. по н.д. 420/2009 г. на 1 н.о., Определение №122/04.12.2008 г. по ч.н.д. 642/2008 г., 1 .о., Определение №15/19.01.2009 г. по ч.н.д. №666/2008 г. на 3 н.о. и др. Данните по делото показват, че в процесния случай нормата на чл. 43, т. 2 НПК е приложима. Пострадалият по делото И. И. С. е следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Добрич и за да се осигури провеждането на справедлив процес и правото на страните на независим и безпристрастен съд делото не следва да бъде разглеждано от РС-Добрич, на когото по принцип с оглед чл. 36, ал. 1 НПК то е местно подсъдно. Делото следва да се възложи за разглеждане по подсъдност на РС -Шумен, който е в близост до съдебния район на РС-Добрич, от една страна, а от друга се явява независим и по правилата на функционалната подсъдност. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение