Определение № 127 от 01.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4764 от 16.03.2020 г. на М. В. М., подадена чрез адв. М. К., против определение № 673 от 28.02.2020 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 5307 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 296/2018 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което са върнати като недопустими частните му жалби с вх. № 67/23.01.2019 г., № 146/14.01.2019 г., № 268/21.01.2019 г. и № 269/21.01.2019 г. против определение № 200 от 29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 296/2018 г. по описа на Окръжен съд-Видин. С последното въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което производството по допускане на съдебна делба по гр.д. № 1946/2016 г. по описа на Районен съд-Видин е било спряно на основание чл.229, ал 1, т.4 ГПК и вместо това е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за спиране на делбеното производство до решаване на спора по иска за собственост с предмет делбения имот. С определение № 112 от 1.10.2020 г. частното касационно производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2 е постановено на 23.06.2022 г., поради което настоящото производство следва да бъде възобновено. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на Апелативния съд настоящият съдебен състав съобрази следното: Частната жалба против определение 29.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 296/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин е била изпратена за разглеждане от Софийски апелативен съд с определение № 75/0.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1207/2019 г., ВКС, II гр. о. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, на частна касационна жалба или на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК са действие по администриране, което окръжният съд не извършва в качеството си на въззивна инстанция. Следователно тези актове не попадат в приложното поле на действащата редакция на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежат на обжалване пред Апелативен съд, а пред Върховния касационен съд. Поради изложеното определението на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено. Процесуалният спор относно правилността на определение (с характер на разпореждане) от 29.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 296/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин, подлежи на разглеждане от ВКС, поради което по настоящото дело следва да се приеме за разглеждане частна жалба вх. № 607 от 18.02.2018 г. на М. В. М.. Върнатите с атакувания съдебен акт от 29.01.2019 г. частни жалби са насочени против определение № 200 от 29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 296/2018 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което е отменено определение от 29.06.2018 г. по гр.д. № 1946/2016 г. на Районен съд-Видин за спиране производството по извършване на съдебна делба до разрешаване на предявен от М. В. М. спор за собственост и е оставил искането без уважение. Произнасянето на Окръжен съд-Видин не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Определение № 200 от 29.10.2018 г. не е преграждащо, нито процесуалния закон предвижда самостоятелно обжалване на определение на съда, с което се отхвърля искане за спиране на съдебно производство. Следователно правилно Окръжен съд-Видин е приел, че акта му не подлежи на обжалване, съответно правилно е и определение (имащо характер на разпореждане) от 29.01.2019 г., с което са върнати частните жалби.. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение