Определение № 690 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2079/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ц. Р. Т. и Е. Р. З. срещу решение №597 от 18.12.2013 г. по гр. дело №720/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №206 от 19.06.2013 г. по гр. дело №1245/2012 г. на Велинградския районен съд. С първоинстанционното решение е обявен за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Х. Н. К. договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт №*** от 01.12.2011 г., т.*, рег. №****, нот.д. №143/2011 г. на нотариус Ю. Б. К., регистриран с №*** в Нотариалната камара с район на действие на Велинградския районен съд. Въззивният съд е приел, че искът е основателен, защото с влязло в сила решение ответникът Ц. Р. Т. е осъден да заплати на ищеца 10 000 лв. - обезщетение за вреди. Това задължение не е изпълнено. С договор за дарение от 01.12.2011 г. Ц. Р. Т. е дарил на сестра си Е. Р. З. процесния имот. Не е необходимо по делото да бъде конституиран като ответник и съпругът на Е. Р. З., защото вещните права, придобити по време на брака по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. т. е. придобитото чрез процесния договор имущество не е в режим на съпружеска имуществена общност. Ответникът по касационната жалба Х. Н. К. не е заявил становище. Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това трябвало ли е да бъде конституирн като необходим другар съпругът на приобретателката на процесния имот, след като същият е тяхното семейно жилище. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и е представено решение №95 от 02.07.2013 г. по гр. дело №645/2012 г. на ВКС, I г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №597 от 18.12.2013 год. по гр. дело №720/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд Повдигнатите от жалбоподателите въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно задължителната съдебна практика. Според нея съпругът на лицето, на което длъжникът е прехвърлил безвъзмездно жилище, не е необходим другар по иска с правно основание чл.135 ЗЗД независимо от това дали жилището е семейно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.