Определение № 449 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3681/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6555/ 01.04. 2019 г. на „ Холдинг Български Държавни Железници“- ЕАД, представлявано за нуждите на процеса от ст.юрисконсулт Л. Б., срещу определение № 2477 от 26.11.2012 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4284/2012 г., с което по реда на чл. 122, изр. 2-ро ГПК по повдигната с определение от 09.11.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 5134/2008 г. препирня за подсъдност, е определен като компетентен да разгледа предявените с молба вх. № 57298/ 05.11.2008 г. до Софийски районен съд субективно съединени осъдителни искове за вземания, Софийският районен съд. В жалбата се твърди, че обжалваният сега съдебен акт не е връчван на страната. Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно, защото е недопустимо след четири години престояване и разглеждане на делото в Софийски градски съд като образувано по колективен иск, градският съд с определение от 01.08.2012 г. да остави исковата молба без движение, да даде указания на ищеца да уточни какъв иск предявява – колективен или няколко индивидуални иска, след което с определение от 09.11.2012 г., вместо да прекрати производството като недопустимо по колективен иск, да повдигне препирня за подсъдност. От ищците, ответници по жалбата, чрез адв. К. И., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор, с който същата се оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е в срок, но същата се явява недопустима като насочена срещу определение, което не подлежи на инстанционен контрол пред по-горна инстанция. Съгласно чл. 274, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК определенията на съда могат да се обжалват когато преграждат по –нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Предмет на обжалване пред ВКС е определение на апелативен съд, с което последният в качеството си на общ по- горен по степен спрямо Софийския районен съд и Софийския градски съд, е разрешил препирня за подсъдност между двете съдилища, определяйки кой съобразно естеството на иска е родово компетентен, така надлежен като първа инстанция, в лицето на Софийски районен съд, който междувпрочем е и първоначално сезирания съд. Производството по спор за подсъдност, уредено в чл. 122 ГПК, има за цел да се определи надлежният за разглеждане на предявения иск съд. Страни в това производство са спорещите съдилища, а не страните по материалноправния спор, с който е сезирано първоначално едно от двете спорещи съдилища. Ето защо определенията постановявани в това производство, каквото е и обжалваното сега, нямат преграждащ характер и не попадат в обхвата на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК - определянето на надлежния с оглед изискванията на закона съд не прегражда по- нататъшното развитие на делото, а напротив осигурява разглеждането му от компетентния такъв. За тези определения не е предвидено изрично с разпоредба на ГПК, а и с оглед на конкретния случай, с разпоредба на друг специален закон обжалването им пред горен съд, така те не попадат и в обхвата на чл. 274, ал. 1, т 2 ГПК. В този смисъл е приетото в мотивите към т. 9, б.“ в“ на ТР №1/ 2013 г. на ОСГТКна ВКС, както и константната казуална практика на касационния съд ( напр. определение № 465 от 10.10.2011 г. на ВКС, I-во г.о. по ч.гр.д. № 425/ 2011г., определение № 11 от 08.01.2016 г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.гр.д. № 5986/ 2015 г., определение №18 от 09.01.2018 г. на ВКС, II-ро т.о. по ч.т.д. № 3124/ 2017 г.) Като недопустима частната жалба следва да се остави без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, III – то г.о.,