Определение № 141 от 18.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2151/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „Т. София” ЕАД със седалище в гр. София за допълване на постановеното по делото определение № 132 от 26.02.2019 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че с отговора на касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за тяхното извършване, ведно със списък по чл.80 ГПК, но съдът е пропуснал да ги присъди. Поради това прави искане за допълване на определението от 26.02.2019 г. и за осъждане на „Български енергиен холдинг” ЕАД да му заплати направените в производството пред ВКС разноски в размер на 53 966.40 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС. Препис от молбата е връчен на „Български енергиен холдинг” ЕАД - [населено място], който не е подал отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. С определение № 132 от 26.02.2019 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 1399 от 05.06.2018 г. по т. д. № 4323/2017 г., с което е потвърдено решение № 1367 от 10.07.2017 г. по т. д. № 7077/2016 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от „Български енергиен холдинг” ЕАД против „Т. София” ЕАД искове с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумите 2 971 750 лв. - трета вноска с падеж 30.09.2011 г. по сключено от страните споразумение от 26.03.2010 г., и 372 465.15 лв. - неустойка за забава по чл.5 от споразумението за периода 01.09.2013 г. - 27.09.2016 г. В отговора на касационната жалба ответникът по касация „Т. София” ЕАД е направил искане да му бъдат присъдени разноски за производството пред касационната инстанция. С отговора са представени списък по чл.80 ГПК, в който е отразено извършването на разноски в размер на сумата 53 966.40 лв. с ДДС - платено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за уговаряне и за реално плащане на възнаграждението - договор за правни услуги от 28.08.2018 г., фактура № 02165/28.08.2018 г. и авизо местен превод от 29.08.2018 г. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК искането за разноски е било основателно, но съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по него и да присъди разноските. Предвид изложеното, молбата по чл.248 ГПК е основателна и определението от 26.02.2019 г. следва да бъде допълнено като бъде осъден касаторът „Български енергиен холдинг” ЕАД да заплати на молителя - ответник по касация „Т. София” ЕАД разноски за производството по чл.288 ГПК в доказания по делото размер от 53 966.40 лв., срещу който не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,