Определение № 3949 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Г. З. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. К. Москов от САК, против определение № 4049/06.02.2025г., постановено по адм. дело №11580/2024 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане от 27.11.2024 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни осснования по чл 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което искането за възстановяване на срока бъде уважено. В законоустановения срок по чл. 232 АПК е постъпило възражение, с което се оспорва частната жалба като неоснователна.. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното определение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователно искането на Т. Г. З., чрез адв. К. Москов за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане от 27.11.2024 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед на доказателствата по делото не са били налице особени непредвидени обстоятелства поставящи страната и нейния пълномощник в невъзможност да изпълнят дадените от съда указания за внасяне на държавна такса и прилагане по делото на вносния документ. Освен това, разпореждането, с което жалбата е оставена без движение, е съобщено в кантората на адв. Москов, на следващия ден - 02.12.2024 г., след претърпения от последния инцидент. Съдът е изложил подробни съображения, че обстоятелствата, изложени в молбата за възстановяване на срока, не попадат в хипотезата на чл. 161, ал. 1 АПК. Определението е правилно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В настоящият случай нито една от предпоставките за възстановяване на срока не е налице. Обстоятелството, че адв. Москов е претърпял инцидент преди получаването на съобщението за издаденото разпореждане не представлява особено, непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Пропускът на пълномощника на страната да извърши определено процесуално действие в предвидения срок не е особено непредвидено обстоятелство. За периода на лечението си адв. Москов е бил в правото си да преупълномощи свой колега, който при нужда да защитава интересите на доверителя му. Доколкото не е сторил това, същият не следва да черпи права от бездействието си. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че не е налице уважителна причина, която да е било невъзможно да бъде предвидена и обективно да е възпрепятствала процесуалният представител на жалбоподателя да извърши определени фактически и/или правни действия в дадения от съда срок. Налице е бездействие, което страната е могла да преодолее в случай на проявена дължима грижа да защити правата и интересите си. По изложените съображения, обжалваното определение на Административен съд София - град като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение,