Определение № 190 от 30.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 2111/2012 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. С протоколно определение № 1280 от 01. 11. 2012 год, постановено по НАХД № 6638 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, съдебното производство по делото е било прекратено и е бил повдигнат спор за подсъдност, между Районен съд – гр. Пловдив и Районен съд – Асеновград, във връзка с произнасяне по жалба депозирана от [фирма] – [населено място], против наказателно постановление № 6623-F001991 / 06. 06. 2012 год. на Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП – [населено място]. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е, че компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд – гр. Асеновград. Като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, ВКС, първо наказателно отделение, намира следното: Компетентен да се произнесе по жалбата депозирана от [фирма] – [населено място], против наказателно постановление № 6623-F001991 / 06. 06. 2012 год. на Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП – [населено място], е Районен съд – гр. Асеновград. Това е така поради следните съображения: Съглaсно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, компетентен да разгледа жалбата срещу съответно наказателно постановление, е съдът, в чийто район е извършено нарушението. С оглед приетата фактология в атакуваното наказателно постановление, нарушението се изразява в бездействие на данъчно задълженото лице – неиздаване на данъчен документ и неотразяване на същия в дневника за продажби за данъчен период м. април 2011 год., както и невключване размера на данъка от 1749, 11 лв., в справката-декларация по ЗДДС за същия период. Жалбоподателят - ЮЛ, като регистрирано лице по реда визиран в ЗДДС, е имал задължение съгласно чл. 86, ал. 1 и сл. ЗДДС, да извърши начисляване данък добавена стойност по ред и начин посочени в закона, с издаването на данъчен документ и отразяване на данъка като задължение в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС, а документът, с който данъкът е начислен - в дневника за продажбите. От данните по делото е видно, че седалището на ЮЛ - жалбоподател, където е и неговото счетоводство е в [населено място], който попада в съдебния район на Райионен съд – гр. Асеновград. Следователно, мястото за изпълнение на задължението за начисляване и счетоводно отразяване на ДДС се намира на територията на Асеновградският районен съд. Уведомяването на ТДД – гр. Пловдив със справка-декларация за дължимият данък е последващо задължение и функция на предходното изпълнение на задължението за начисляване и отразяване на данъкът в счетоводството на фирмата, поради и което следва да се приеме, че компетентният съд да се произнесе по жалбата против наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател за претендираното неизпълнение на задължението за начисляване на ДДС, е Асеновградсккият районен съд, като и в този смисъл, следва да се разреши повдигнатия спор за подсъдност. Поради горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че компетентен да се произнесе по жалбата депозирана от [фирма] – [населено място], против наказателно постановление № 6623-F001991 / 06. 06. 2012 год. на Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловид е Районен съд – гр. Асеновград, в който смисъл следва да бъде постановено и настоящето определение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение