Определение № 9959 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Георгиева срещу Протоколно определение от 15.05.2024 год., постановено по КАНД № 482/2024 год. по описа на Административен съд – София-област. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че в приложимия Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който регламентира правилата за обжалване на електронните фишове и наказателните постановления не е предвидена процедура за спиране на производството. Твърди се, че в съответствие с разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН, в производството па касационните жалби пред административния съд, приложение намират разпоредбите на НПК. В тази връзка е формиран извод, че разпоредбата на чл. 144 от АПК, допускащ субсидиарното прилагане на ГПК е неотносим към настоящото производство. Тълкувайки разпоредбите на чл. 25 и чл. 488, ал. 1 от НПК, оспорващия е обобщил, че производството по делото се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, т.е. единствено съдът, който е направил преюдициално запитване е компетентен да спре делото. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Протоколно определение от 15.05.2024 год., постановено от Административен съд – София-област за спиране на производството по КАНД № 482/2024 год. по описа на съда и връщане на делото на същия съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане за присъждане на разноски във връзка с производството по частната жалба, включително държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размерите по Наредбата за заплащането на правната помощ. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „ГРУП ПЛЮС“ ООД с ЕИК 130524668, представлявано от управителите Г. Атанасов и И. Стоянов., чрез представител по пълномощие – адв. А. Иванов от Софийска адвокатска колегия, представя писмен отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна. Развити са доводи за неоснователност на твърденията на частния жалбоподател за неприложимостта на ГПК и в частност на разпоредбите на чл. 628 и сл. от ГПК, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК. Развити са и обстоятелствени аргументи за обосноваността на оспореното съдебно определение, доколкото винаги, когато тълкуването на разпоредбите на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като с отправянето на такова, производството по делото се спира. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за оставяне в сила на Протоколно определение от 15.05.2024 год., постановено от Административен съд – София-област за спиране на производството по КАНД № 482/2024 год. по описа на съда. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-област е образувано по повод депозирана от „ГРУП ПЛЮС“ ООД с ЕИК 130524668 касационна жалба против Решение № 73/26.01.2024 год., постановено по АНД № 438/2023 год. по описа на Районен съд - Ботевград. С оспореният първоинстанционен съдебен акт, състав на Районен съд – Ботевград е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504595887, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „ГРУП ПЛЮС“ ООД с ЕИК 130524668. Със съдебният акт, в тежест на „ГРУП ПЛЮС“ ООД са присъдени и разноски в размер на 80,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С Протоколно определение, обективирано в Протокол от открито съдебно заседание от 15.05.2024 год., касационният състав на Административен съд – София-област е спрял производството по КАНД № 482/2024 год. по описа на съда до произнасяне на СЕС по дело № С-61/2023 год. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е посочил служебно известното му преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 997/2022 год., по което е образувано дело № С-61/2023 год. пред Съда на Европейския съюз. Развити са мотиви, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, отправено по КАНД № 997/2022 год. по описа на Административен съд – Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема следното: В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 633 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК, както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора пред АССГ следва да се приеме, че са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на заявеното от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне по това искане следва да се постанови със съдебния акт по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,