Определение № 11153 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2023 г.

Производството е по чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 година, чрез главен експерт юрист Дудевска, срещу определение № 728/11.08.2023 г., постановено по адм. дело № 121/2023 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Твърди, че оспореният съдебен акт е недопустим, като постановен при липса на предмет на съдебен контрол (обжалваното писмо нямало белезите на индивидуален административен акт) и при просрочена жалба. Излага подробни съображения и за неправилност на оспорения съдебен акт. Твърди, че Процедура 2.077 „Подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“ е насочена към осигуряване на оперативен капитал за българските средни предприятия за справяне с последиците от пандемията COVID – 19. Приложимият норматив в процедурата бил този по Регламент № 1301/2013 година на ЕП и на Съвета, а парите се предоставяли съобразно „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID – 19“ от 19.03.2020 година. Съгласно чл. 22д от тази Временна рамка, помощта следвала да се предостави не по-късно от 30.06.2022 година. Към датата на определението на ВАС по адм.д. № 10534/2022г. – 23.11.2022 година действието на Процедура 2.077 било изтекло, поради което предоставянето на помощ по същата било невъзможно, като несъвместимо с правилата за предоставяне на държавна помощ на ЕС. Като не съобразил това, както и останалите съображения изложени в частната жалба, Административен съд гр. Габрово постановил недопустим, съответно неправилен съдебен акт, който следвало да се обезсили, евентуално да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Булкарто“ ЕООД, чрез адв. Лалова, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, приема същата за недопустима, при следните изводи от правна страна: В производство по реда на чл.197 - чл. 202 АПК Административен съд гр. Габрово е отменил, по жалба на „Булкарто“ ЕООД, представлявано от управителя Илиев, писмо рег. № 26-Б-903 от 05.06.2023 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 година, представляващо отказ за разглеждане по същество на проектно предложение за предоставяне на БФП по Процедура № BG16RFOP002-2.077, като е изпратил делото във вид на преписка на РУО за ново произнасяне по проектното предложение. Инстанционен контрол за правилност на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - чл. 201 АПК, е допустим ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя кръга на правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по този ред. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Поради това и не е носител на правото на обжалване на постановения от съда акт, както е разписано в чл. 200, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 година, няма гарантирано процесуално право на частна жалба срещу определението на Административния съд гр. Габрово. Подадената от него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производството - прекратено. В тази насока е и Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по т.д. № 10/2019 година, с което е прието, че не е допустимо обжалването на определението по чл.200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, както и при съобразяване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от РУО, като съобрази фактическата и правна сложност на спора, съставът на ВАС приема, че в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски за изготвяне на отговор към частната жалба от адвокат в размер на 400 лева. Размерът е съобразен с размера на минималното адвокатско възнаграждение в производство по частни жалби в закрито съдебно заседание съгласно чл. 11 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изписаната като заплатена в брой към датата на сключване на договора за правна помощ сума в размер на 9500 лева се явява несправедлива и несъответстваща на фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд