Определение № 239 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12046/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Столична община –район "Подуяне" против определение №24593 от 22.11.2024г. по адм. д. №11561/2024г. на Административен съд София – град, в частта му, с която по искане на А. С. А. е спряно предварителното изпълнение на заповед №РПД24-РД48-7/21.10.2024г. на кмета на район „Подуяне”, Столична община. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. Ответникът – А. С. А., с представен писмен отговор на частната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Прави искане за оставянето ѝ без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваната част от определение №24593 от 22.11.2024г. по адм. д. №11561/2024г. на Административен съд София – град е спряно предварителното изпълнение на заповед №РПД24-РД48-7/21.10.2024г. на кмета на район „Подуяне”, Столична община. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че изпълнението на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение би могло да причини на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда. При така установеното обжалваното определение е неправилно, тъй като липсват мотиви за неговото постановяване, поради което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Както вече се каза, в обжалваното определение не са изложени мотиви за неговото постановяване. Единствените изложени мотиви в обжалваното определение, относими към искането по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК са „От друга страна изпълнението на Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение би могло да причини на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда.“. Това е цитат от нормата на чл.166, ал.2 от АПК и не са мотиви за взетото решение за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Посоченото е нарушение на чл.254, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим според препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. Според тази разпоредба определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, се мотивира. В случая не е имало съгласие на кмета на район „Подуяне” за спиране предварително изпълнение на неговата заповед, поради което съдът е следвало да изложи мотиви защо приема за основателно искането. Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като лишава настоящата инстанция от възможността да провери правилността на обжалваното определение. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон (какъвто е случаят – чл.46, ал.5, изр. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/), когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Или условията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закон са ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В последното изречение на чл.166, ал.2 от АПК е посочено, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. В хипотезата за специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт (чл.46, ал.5 от ЗОС), административният орган е освободен от задължението си да се обосновава по някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК, тъй като те се презюмират, защото се приема, че обществения интерес е надделяващ. В разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК, законодателят е предвидил кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение. С оглед на изложеното по направеното искане съдът следва да обсъди само условията на чл.166, ал.2 от АПК, но не и тези по чл.60, ал.1 от АПК, както е направил, макар че и за тях той също се е задоволил само с цитиране на законовата разпоредба. Гореизложеното обосновава необходимостта от отмяна на обжалването определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по искането на А. С. А. за спиране предварителното изпълнение на оспорения административен акт, като прецени наличието на основанията по чл.166, ал.2 вр. ал.4 от АПК. Независимо дали ще уважи или не искането, съдът следва да изложи мотиви в постановеното определение, според изложеното по-горе. Затова и на основание чл.235, ал.1 във вр. с чл.222, ал.2, т.1 във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение