Определение № 527 от 07.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2731/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 8810 от 26.VІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез нейния юрисконсулт против определение № 1469 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 1.VІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 1322/2015 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на тази кредитна институция (вх. № 14825/9.ХІІ.2014 г.) срещу първоинстанционното решение на СГС, с-в ІІІ-Б, от 20.ХІ.2014 г. по ч. гр. дело № 16260/2014 г., прогласяващо - по реда на чл. 463 ГПК, за нищожен съставеният на 24 април 2014 г. протокол за разпределение на суми, постъпили от публична продан на недвижими имоти по изп. дело № 22/2012 г., същото присъединено към изп. дело № 215/2012 г. – и двете по описа на ЧСИ С. С. /рег. № 859/. Единственото оплакване на Банката частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното прекратително определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира отменяването му. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността й, претендирайки за потвърждаване на атакуваното прекратително определение на САС и за присъждането на разноски в размер на сумата от 500 лв. - на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Преди всичко ще следва да се уточни, че същата няма характера на „касационна”, тъй като с нея се атакува прекратително определение на въззивен съд, т.е. налице е в случая хипотезата по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, пр. 1-во ГПК, а не тази по чл. 274, ал. 3, т. 2 in fine ГПК. (Последната би била налице, ако наред с прекратяване на въззивното пр-во САС бе обезсилил решението на първостепенния съд, постановено в пр-вото по чл. 463 ГПК). За да остави без разглеждане частната жалба на кредитната институция, подадена срещу първоинстанционното решение на СГС, постановено в пр-во по чл. 463 ГПК, съставът на САС е приел, че щом с него е бил прогласен за нищожен съставеният на 24.ІV.2014 г. протокол за разпределение на суми, постъпили от публична продан на недвижими имоти по изп. дело № 22/2015 г., същото присъединено към изп. дело № 215/2015 г. – и двете по описа на ЧСИ Ст. С., то – „съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК” – решенията на окръжния съд по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на обжалване. Този решаващ правен извод на САС е незаконосъобразен. Несъмнено е, че „съдебният изпълнител извършва разпределение” /чл.чл. 460-462 ГПК/, както и че „предявява” същото, но с разпоредбата на чл. 463 ГПК, озаглавена „Решение по разпределението”, е уредено нарочно производство по обжалването на това негово последно действие пред съответния окръжен съд, който се произнася с решение, на свой ред подлежащо на инстанционен контрол пред горестоящия му апелативен съд: съгласно изричния текст на чл. 463, ал. 2, изр. 1-во ГПК Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение