Решение № 414 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2010 г.

Решение № 414 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 665 от 30.06.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адвокатите В. К. от Пловдивската адвокатска колегия и И. П. М. от С. адвокатска колегия като представители на Х. М. С. от [населено място], на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд с № 480 от 21.05.2010 г., постановено по гр. дело № 337/2010 г., с което е потвърдено решение № 140 от 02.02.2010 г. по гр. дело № 1271/2009 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне отрицателен установителен иск (О.) с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за * идеална част от имот пл. № 2 от кадастралния план на остров "А. " на река М., [населено място], целият от 14550 кв. м. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни и необосновани фактически и правни изводи във връзка с приложението на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, че не е отчел обстоятелството, че двете решения на О. - това от 1992 г., с което се признава и определя за възстановяване процесния имот с план за земеразделяне, и това от 1999 г., с което се възстановява имота в реални граници, определени съгласно чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 18д и чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, не са самостоятелни и противоречиви относно начина на възстановяване на собствеността, а следва да се разглеждат едновременно, тъй като с тях се завършва фактическия състав на реституцията, доколкото при постановяване на първото решение не е отчетен от административния орган фактът, че имотът се намира в строителните граници на [населено място]. Подробни доводи и съображения в подкрепа на горните твърдения са изложени в касационната жалба. Ответникът по касация Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез главен юрисконсулт С. Д., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е образувано по предявен от касатора против ответника - Държавата, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът се легитимира като собственик с нот. акт № 35 от 25.11.1999 г. на нотариус Д. Г. с рег. № 132 и район на действие PC- П., съгласно който е признат за собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: имот в строителните граници от 14450 кв. м, находящ се в землището на [населено място], Север, в местност "А. " - Остров, съставляващ имот пл. № 2 от кадастралния план на Остров "А. " . Позовава се и на решение № 23741 от 18.01.1999 г. на ПК-П. -Първенец, с което имотът е бил възстановен на наследниците на М. С. в стари реални граници, издадено след нанасянето му /на имота/ в помощния кадастрален план на П. - остров "А." - приет на 28.10.1998 г., въз основа на споразумителен протокол по чл. 18д ППЗСПЗЗ между собствениците на имоти, попадащи в остров "А.", сред които не била Държавата, за което било издадено и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ от 14.12.1998 г. на [община]. Ответникът оспорва правата на ищеца с твърдението, че за имот, намиращ се в [населено място], представляващ остров "А. " на р. М., с площ от 64000 кв. м. без построените сгради, има съставен А. № 1825/10.04.1989 г. Поддържа също, че целият остров е публична държавна собственост по силата на чл. 12, ал. 1 от ЗВодите. Безспорно е установено по делото, че със заявление № 2374 от 28.05.92 г. ищецът в качеството му на наследник на М. Хр. С. е заявил по преписка с вх. № 2374/28.05.92 г. за възстановяване собственост върху земеделска земя в землището на [населено място], представляваща нива от 16,5 дка - част от цяла нива с площ от 67 дка, находяща се на остров "К. " - сега "А. ", в [населено място]. По това заявление е постановено протоколно решение № 46 от 19.10.1992 г. на ПК-П., с което на осн. чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ се признава и определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Х. С. върху земеделски земи с площ от 16,500 дка в м. "А. -острова", с план за земеразделяне. Впоследствие е издадено от ПК протоколно решение № 3287 от 22.05.1995 г., с което е отменено предходното от 19.10.1992 г. и е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот с план за земеразделяне поради това, че имотът се намира в регулационните черти на [населено място] и е необходимо да се изпълнят изискванията на чл. 13, ал. 4, 5, 6 и 7 от ППЗСПЗЗ. Решението на ПК-П. е обжалвано пред РС-Пловдив, който с решение от 06.03.1998 г. по гр. д. № 1047/1997 г. е прогласил нищожността му. На 28.08.1998 г. е подписан споразумителен протокол между собствениците на имоти с № 1, № 2, № 3 и № 4, попадащи в о-в "А. ", вкл. [община], съгласно договор от 25.08.1998 г. и във вр. с чл. 18д от ППЗСПЗЗ, с който същите са се споразумели за местоположението, площите и съседите, като е постигнато съгласие между страните да се възстанови собствеността върху имотите така, както е отразено в скица, представляваща неразделна част от протокола. Издадено е на основание чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ от [община] удостоверение № А89200134 от 14.12.1998 г., съгласно което, имот пл. № 2 е нанесен в помощния кадастрален план на [населено място], остров"А. ", приет на 28.10.1998 г. по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ и в разписната книга към него е записан на наследниците на М. С.. Посочено е, че имот пл. № 2, който може да бъде възстановен, е с площ от 14,550 дка и попада на остров "А. " в коритото на р. М., като е отбелязано, че същият няма графично изображение по действащия регулационен план на [населено място]. В последствие е постановено решението с № 23741/18.01.1999 г. на ПК - П. - Първенец, с което на осн. чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 4, т. 1 ППЗСПЗЗ и решение на ПРС по гр. д. № 1047/97 г., се възстановява правото на собственост на наследниците на М. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот в строителните граници на града, с площ от 14,500 дка, находящ се в землището на [населено място]-Север, в м. "А. -Острова", представляващ имот № 2 от помощен кад. план на остров "А." от 28.10.1998 г., при граници съгласно скица и удостоверение №: АВ9200134/14.12.1998 г., издадено от [община]. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е приел, че изводите на първата инстанция кореспондират със събрания доказателствен материал и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на издадения от нея съдебен акт. Допълнил е, че липсва каквото и да било основание да се приеме, че двете решения на ПК от 1992 г. и от 1999 г. представляват елементи от процедурата по извършване земеделската реституция на имота - обратно, всяко от решенията е постановено от съответната О., по едно и също заявление на ищеца, при което първото положително решение за реституция с плана за земеразделяне не е обжалвано, влязло е в законна сила и е породило правните си последици. След този момент О. е била лишена от възможността да се произнася повторно по заявлението на ищеца и в нарушение на компетентностите си през 1999 г. е постановила решението за възстановяване на същия имот, вече в реални граници. Взето е предвид също, че имот с площ 64 дка, представляващ остров на р. М. [населено място], е актуван като държавна собственост с А. № 1825 от 10.04.1989 г., като ищецът и сестра му М. М. Д. от 1998 г. са влезли във владение на процесния имот, добивали са дървесина след дадено разрешение за това и в периода 2001-2009 г. са плащали данъци. Касационното обжалване е допуснато с оглед точното прилагане на закона по обуславящия изхода на делото въпрос дали е възможно с план за земеразделяне да се възстановява урбанизиран имот. Във връзка с този въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното: Правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии, се възстановява при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ само в стари реални граници. Разпоредбите на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, т. е. когато се иска възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии към заявлението за възстановяване на правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, като удостоверението установява дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, за която се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, а скицата, издадена от техническата служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията върху имотите. Следователно в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица. В този смисъл е и постоянната практика на настоящата инстанция. Към 1992 г., когато е подадено заявлението за възстановяване на имота и е постановено първото решение на ПК, в което като начин на възстановяване е посочено "с план за земеразделяне", законът е значително по-пестелив и непълен, но в същия смисъл. Към този момент разпоредбите на чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 5 и 6 /обнародвани ДВ бр. 48/95 г./ и чл. 13а ППЗСПЗЗ не са действали.