Определение № 121 от 05.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1374/2017 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на М. К. Л. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 15.12.2016 г. по в.гр.д.№ 10098/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд № ІІ-70-169/ 13.01.2016 г. по гр.д.№ 2216/ 2015 г. и по този начин е признато за установено в отношенията между молителката и [фирма] (при участието на трето лице – помагач [фирма]), че М. К. Л. дължи на [фирма] 1 215,22 лв – цена на доставена топлинна енергия и 211,35 лв мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 43589/ 2014 г. на Софийски районен съд, като иска за лихви е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 217,93 лв. Молителката поддържа, че е налице новооткрито обстоятелство от значение за правилното решаване на делото – чл.303 ал.1 т.1 ГПК. То се състои в това, че между етажната собственост, където е доставена неплатената топлинна енергия, и третото лице – помагач по делото, не е съществувал и не съществува сключен договор за разпределение на топлинна енергия. Ответната страна [фирма] и третото лице – помагач [фирма] не вземат становище по молбата. Съдът не намира основания за недопустимост на молбата и поради това