Определение № 3418 от 16.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1823/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните срещу решение № 291/08.05.2024г. по в.т.д.№ 135/2024г. на АС София. С него е потвърдено решението по т.д.№ 87/2021г. на ОС Враца. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК по иска, предявен от арендатора „Фешън евридей“ ЕООД, [населено място] срещу министъра на земеделието, храните и горите съществуването на правоотношения по шест подробно описани договори за аренда на земеделска земя от държавния поземлен фонд, находящи се в землището на област Враца - № 15/10.10.20219г., № 16 от 10.10.2019г., № 17 от 10.10.2019г., № 32 от 11.12.2019г., № 33 от 11.12.2019г., № 34 от 11.12.2019г. и е постановено заличаване на основание чл.537,ал.2 ГПК във вр. с чл. 88 ЗКИР на вписаното в съответната служба по вписванията прекратяване на всеки един от договорите. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната на въззивния акт и постановяване отхвърлянето на исковете. Въведено е оплакване за неправилно конституиране като „ответник“ по делото на Министерство на земеделието, храните и горите, който е посочен и във въззивното решение като въззивник. Твърдението е за неправилно приложение на материалния закон - разпоредбата на чл.24,ал.1, изр.второ ЗППЗЗ, съгласно която, министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд като ги отдава под наем или аренда, а съгласно чл.24,ал.12 ЗППЗЗ, по дела, които се отнасят до земи от ДПЗ, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните. Въз основа на тези съображения касаторът счита, че надлежна страна в материалното правоотношение е самата държава, която се представлява от съда от министъра на земеделието и храните, а МЗХ е самостоятелен субект, който се представлява от министъра. Възразява, че държавата и министерството са различни правни субекти, макар и в определени случаи министърът на земеделието и храните да упражнява правата на държавата, съответно да представлява както нея, така и самостоятелното юридическо лице – министерството. Посочва се, че страна - арендодател по процесните договори за аренда е държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, който е оправомощил директора на ОД „Земеделие“ - Враца да сключи договорите за аренда, а не Министерството на земеделието и храните представлявано от министъра. Касаторът поддържа, че Министерство на земеделието, храните и горите не е материалноправно легитимирана страна в производството и конституирането му представлява съществено процесуално нарушение, поради което постановените съдебни актове следва да бъдат отменени. Изложени са и съображения за неправилността на извода на въззивната инстанция, че неизпълнената част от задължението на арендатора за заплащане на арендни вноски е незначителна с оглед интереса на кредитора. Акцентира се на необсъждане на обстоятелството, че под аренда с процесните договори са отдадени земеделски земи от ДПФ и неплащането на задълженията ощетява бюджета и държавните интереси. Изложени са подробни доводи за неизпълнени от ищеца задължения за заплащане на обезщетение за просрочие на вноски, дължими за конкретни стопански години. Поддържа се, че пред съдията по вписванията са били доказани предпоставките на чл.27,ал.2 ЗАЗ, поради което вписването на прекратяването на договорите за аренда е законосъобразно. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „ Как се преценява какъв е интересът на кредитора от неизпълнението на задължението? Кога неизпълнението на длъжника е съществено и кога незначително с оглед интереса на кредитора? Дали въззивният съд е обсъдил всички специфики на договорите при преценката за незначителност на изпълнението?“, които въпроси според касатора за „от значение за точното прилагане на закона“. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В титулната част на исковата молба като ответник е посочен министъра на земеделието, храните и горите. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че предмет на договорите за аренда, всеки, сключен със срок от пет стопански години, чието прекратяване се оспорва от ищеца, е земеделска земя от ДПФ. Въведено е и, че договорите за аренда са сключени чрез оправомощено лице от ответника, който упражнява правата на собственик по отношение на тези земи. По подробно изложени в исковата молба съображения ищецът е твърдял, че ответникът не е имал основание да развали процесните договори за аренда, те не са валидно прекратени и породеното от тях облигационно правоотношение продължава да съществува, поради което с петитума на исковата молба е поискано да бъде признато за установено по отношение на министъра на земеделието, храните и горите съществуването на възникналите от тези договори арендни правоотношения. Отговор на исковата молба е подаден от министъра на земеделието, храните и горите, чрез упълномощен от него процесуален представител, който е оспорил основателността на исковете. Пред първоинстанционния съд в списъка за призоваваните лица е вписано МЗХГ, министерството е призовано като ответник, то е посочено и като ответник в проведените по делото съдебни заседания. Както се посочи решението е постановено по отношение на ответник министъра на земеделието, храните и горите, независимо, че в първия абзац от първоинстанционното решение като такъв е вписано МЗХГ. По въззивната жалба на министъра на земеделието и храните в списъка на призоваваните от САС лице отново е вписано министерството и то е призовано като ответник. Така е посочен и ответникът в мотивите на обжалваното въззивно решение. Инстанциите по същество са обсъждали реда за разваляне на процесните договори и са приели, че предвид на обстоятелството, че те са за срок от пет стопански години и имат за предмет земеделска земя от ДПФ, приложим е общият ред на чл.87,ал.1 ЗЗД с определяне на подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. Обсъдено е, че нотариалните покани с предоставен 14 дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на обезщетение за просрочие на арендни вноски и за заплащане на дължими арендни вноски, са редовно връчени на арендатора. Прието е, че в срока за изпълнение, даден с нотариалната покана, ищецът е заплатил всички вноски за главница по арендните договори с падежи до 31.01.2021г. и съгласно счетоводните регистри на ОД „Земеделие“ – Враца, с получените от жалбоподателя плащания до 06.04.2021г., са погасени всички задължения за главница с настъпил падеж по процесните договори. Останали са неплатени сумите за обезщетения за забава по т. 30 от договорите (при неизпълнение на арендно плащане в договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0.3% на ден върху дължимата сума за всеки просрочен ден), което възлиза на 67 158 лв. При извод за платени арендни вноски за стопанските години 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. в общ размер на 325 761лв., е прието за основателно възражението на ищеца по чл.87, ал.4 ЗЗД, - че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Счетено е, че в случая се касае за неизпълнени акцесорни задължения за неустоечни обезщетения за платените със закъснение арендни вноски в размер по малко от 1/5 от всички основни задължения по договорите, поради което следва да надделее правният принцип за запазването на договорите. Исковата молба е предявена срещу министъра на земеделието, храните и горите (сега министъра на земеделието и храните) и решението е постановено по отношение на министъра на земеделието, храните и горите, а не както се сочи от касатора - срещу Министерството. От изложените в обстоятелствената част на исковата молба обаче е видно, че се защитават права, проитичащи от арендни договори с предмет земи, които са част от държавния поземлен фонд и като такива са собственост на държавата. Следва касационното обжалване да бъде допуснато при дължимата от ВКС служебна преценка за вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо с оглед ненадлежно конституиране на ответника в процеса и за проверка съответствието на дължимите от въззивния съд процесуални действия с указанията в ТР №1 от 30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС и т.5 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. На касатора следва да бъде указано внасянето на държавна такса от 3 365.92лв. в едноседмичен срок от уведомяването като при неизпълнение, производството по делото подлежи на прекратяване. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение