Определение № 432 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3216/2015 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. Ш. срещу определение № 806 от 23.03.2015 г. по ч.гр.д. № 353/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което се оставя без разглеждане частната му жалба, тъй като е подадена след изтичането на сроковете за обжалване. За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че дадените указания до жалбоподателя да представи доказателства за спазването на срока по чл.407, ал.1 ГПК не са изпълнени, а дори да се приеме, че по същество е подадено възражение по чл.423 ГПК, едномесечният срок също е пропуснат, поради което жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В частната жалба на А. К. Ш. се поддържа, че не са спазени установените в закона срокове, тъй като са съществували причини от обективен характер – проведено амбулаторно и домашно лечение и невъзможност на жалбоподателя да защити правата си. Ответникът по частната жалба – Б. П. П. Ф. ЕАД е взел становище за недопустимост, а евентуално - за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото - чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срок, поради което е редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото се установява, че заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника на 07.01.2013 г. В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение, поради което съдът е издал изпълнителен лист срещу длъжника. Окръжният съд е приел, че подадената частна жалба е нередовна, тъй като няма доказателства кога е получена призовката за доброволно изпълнение и след неизпълнение на дадените указания от жалбоподателя (съобщението му е връчено на 09.03.2015 г.), частната жалба е оставена без разглеждане. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че по същество жалбата представлява възражение по чл.423 ГПК, което също е подадено след изтичането на едномесечния срок, поради което и в този случай жалбата е процесуално недопустима. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението на окръжния съд е правилно и съобразено със закона, поради следните съображения: С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 се посочи, че разпоредбите на чл.407 и чл.423 ГПК имат различно приложно поле, с оглед защитата на длъжника в случаите, когато твърди, че е подал възражение, но заповедният съд не го е взел предвид или изобщо не е могъл да подаде възражение, поради ненадлежно връчване на заповедта. В случая е безспорно, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на жалбоподателя, но той е подал частна жалба с уточнението, че има пречки от обективен характер – проведено лечение, което не му е позволило да отговори точно и адекватно на указанията като подаде жалба в съда. При така направеното уточнение, правилно окръжният съд е приел, че длъжникът се позовава на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, за да подаде възражението си, по смисъла на чл.423, ал.1, т.4 ГПК, но частната жалба на длъжника е подадена след изтичането на едномесечния срок за оспорване на вземането, поради което е просрочена. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение