Определение № 1112 от 11.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 860/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Р. М. и Б. М. Я. М., граждани на Д. срещу определение № 1758 от 10.08.2012 г. по ч. т. д. № 2388/2012г. на Софийски апелативен съд в частта, с която молбата на К. Р. М. и Б. М. Я. М. по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], по която е образувано т. д. № 1856/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав, е върната като недопустима поради липса на правен интерес и е прекратено производството делото. Частните жалбоподатели поддържат, че в обжалваната му част въззивното определение е недопустимо, тъй като решаващият състав се е произнесъл „свръхпетитум”, разширявайки недопустимо предмета на проверка на висящото пред него производство. Според тях, доколкото предмет на въззивното производство е само определението за спиране на първоинстанционното производство, въззивната инстанция не може да проверява допустимостта на молбата по чл. 625 ТЗ. Отделно от това, е изразено несъгласие и с извода на въззивния съд за липса на правен интерес от подадената молба по чл. 625 ТЗ, по която е образувано т. д. № 1856/2012 г. на СГС, Търговско отделение, VІ-5 състав. Частните жалбоподатели считат, че съдът неправилно е преценил факта на присъединяването им като кредитори по т. д. № 1708/2011 г. на СГС, VІ-10 състав, на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ като лишаващ ги от правен интерес от подаването на новата молба по чл. 625 ТЗ, без да съобрази, че в нея се твърди наличието на вземания към длъжника, които са различни от вземанията, описани в молбата им по чл. 629, ал. 4 ТЗ. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. За да върне молбата на К. Р. М. и Б. М. Я. М. по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], по която е образувано т. д. № 1856/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав, въззивният съд е приел, че същата е недопустима поради липса на правен интерес за молителите от подаването й. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че по образуваното т. д. № 1708/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав молителите са конституирани като страни на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ, което, според решаващия състав, им осигурява възможност да ангажират доказателства, включително и относно съществуването на вземането, на което основават искането си за образуване на производството по т. д. № 1856/2012 г. на СГС, VІ-5 състав. В тази връзка въззивният съд е съобразил, че решението по чл. 630 ТЗ има сила на пресъдено нещо само по отношение икономическото състояние на длъжника и началната дата на неговата неплатежоспособност, като е изразил разбирането, че установяването на конкретните вземания на кредиторите, тяхното основание и размер, е следващ етап в производството по несъстоятелност, с оглед на което не може да се счете, че интересът на кредиторите М. би бил нарушен. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, приложима и към производството по частни жалби на основание изричното препращане в чл. 278, ал. 4 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания акт, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая, предмет на подадената от К. Р. М. и Б. М. Я. М., граждани на Д., частна жалба е постановеното от първоинстнационния съд определение за спиране на производството по т. д. № 1856/2012 г. на СГС на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК. Доколкото допустимостта на исковата молба /в конкретната хипотеза - на молбата за откриване на производство по несъстоятелност/ не е относима към посочените в чл. 269 ГПК пороци на определението за спиране на производството по делото, то произнасянето по същата е извън правомощията на въззивния съд. По допустимостта на иска въззивната инстанция би могла да се произнесе само, когато е изрично сезирана за това, каквато например е хипотезата на обжалване на разпореждане за връщане на исковата молба или определение за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство поради недопустимост на предявения иск. С правомощието да извърши преценка относно допустимостта на иска въззивният съд разполага също и в производството по обжалване на първоинстанционното решение, тъй като допустимостта на предявения иск е предпоставка за допустимостта съответно и на обжалвания акт. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното определение е недопустимо като постановено в нарушение на диспозитивното начало на процеса и при упражняване на правомощия от въззивния съд, които са извън очертаните в императивната разпоредба на чл. 269 ГПК. Поради това, същото следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по правилността на обжалваното пред него определение за спиране на производството по т. д. №1856/2012 г. на СГС. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че доколкото изложените от въззивния съд мотиви касаят само допустимостта на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но не и правилността на атакуваното определение за спиране на производството по делото, формалното посочване в диспозитива на въззивния акт, че се отменя първоинстанционното определение за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не може да обоснове извод, че съдът действително е разгледал и се е произнесъл по съществото на сезиращата го частна жалба, т. е. че обжалваното първоинстанционно определение е отменено. Отмяната на определението за спиране на производството няма самостоятелно значение, а е постановена като последица от приетата от съда недопустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Затова, на обезсилване подлежи постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1758 от 10.08.2012 г. по ч. т. д. № 2388/2012г. изцяло, а не само в частта, с която е върната молбата по чл. 625 ТЗ и е прекратено производството по делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК