Решение № 2119 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2014 г.

Решение № 2119 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Костов срещу решение № 102/11.03.2014 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 1057 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 12/1300409/7.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново и установяващ в негова тежест задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008, 2009 и 2009 г. в общ размер на 7 966.45 лева и за закъснителна лихва в размер на 3 845.95 лева. Конкретни са доводите за неправилност поради противоречие със съществени процесуални правила и необоснованост. Касаторът е несъгласен с извършената от съда преценка на доказателствените средства относно наличните парични средства към 1.01.2007 г. и рефлекса на това салдо върху паричните потоци в ревизираните периоди. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново, в отговор на касационната жалба отрича основателността й. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С процесният РА, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, в тежест на Костов са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и за закъснителна лихва в данъчни периоди 2007, 2008, 2009 и 2010 г. Според приходната администрация в тези отчетни периоди данъчният субект е извършил разходи превишаващи доходите му, което сочи на укрити доходи и на несъответствие между доходите и имущественото му състояние. Съотношението между приходите и доходите е определено по метода на баланса на паричния поток. При обхват на ревизията данъчни периоди 2007 - 2010 г. началното салдо към 1.01.2007 г. е определено на 77.81 лева. Източник на тези разполагаеми средства са доходи от трудови възнаграждения за м. 12.2006 г. при съобразяване на месечните разходи за издръжка при иначе отрицателния баланс за годината. При това начално салдо крайните салда за 2007, 2008, 2009 и 2010 г. са отрицателни съответно: - 17 271.25 лева; - 19 350.79 лева; - 11 691.97 лева и - 9 266.43 лева. Към ДО, формирана за тези доходи от други източници е прибавена за 2007 и 2008 г. ДО на доходите от трудови правоотношения съответно 1 976.91 лева и 2 345.66 лева. Определените данъчни задължения по отчетни периоди са: за 2007 г. - 3 935.56 лева; за 2008 г. -1 935.05 лева; за 2009 г. - 1 169.20 лева и за 2010 г. - 926.64 лева. За определяне на началното салдо към 1.01.2007 г. не са отразени като разполагаеми средствата по получен ипотечен кредит в размер 48 000 лева за ремонт на жилище, от които да са налични към началото на ревизирания период 38 000 лева, а в паричните потоци по отчетни периоди не са включени безвъзмездно предоставяни суми от Николина Иванова Гоцова - майка на съпругата на РЛ. За да отхвърли оспорването на РА, първостепенният съд е приел, че са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК; недостигът на парични средства за данъчни периоди 2007, 2008, 2009 и 2010 г. е в определените с РА размери, като при отнасяне към този недостиг, възприет като данъчна основа, на ставката по чл. 48 от ЗДДФЛ се следва подоходния данък, определен с РА. Отговорил е на доводите на жалбоподателя за основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК и за размера на ДО и на данъка с оглед тезите му за различни стойности на разполагаемите средства в началото на ревизирания период и допълнителни парични доходи в 2007 г. от получени заеми от сестра му Лидия Георгиева Костова. Отказал е да цени заключението на ССЕ за началното салдо към 1.01.2007 г., основано на изследване на паричните приходи и разходи на жалбоподателя за 2005 и 2006 г. При начално салдо към 1.01.2005 г. в размер 24 850 лева с източник предоставени от майката на съпругата на РЛ. В периода 1.01.1991 г. - 31.12.2004 г. Според съда не е доказано убедително както предоставянето на суми в заем на Иван Костов по договорите със сестра му от 6.01.2007 г. и от 23.12.2007 г., така и получаването на пари от Гоцова. Решението е неправилно в частта разрешаваща спора за съществуването и размера на установените с РА публичните задължения за 2007 г. и правилно в останалата му част. Съдът необосновано е подценил формиращите информационно единство писмени и гласни доказателствени източници, установяващи получаването от жалбоподателя на пари по договори за заем през 2007 г. в общ размер 9 100 лева. Договорите за заем от 6.01.2007 г. и от 23.12.2007 г. освен че са източник на облигацията съдържат и удостоверяване за предаването на сумите, т. е фактическият състав пораждащ заемното правоотношение е осъществен симултантно. Предаването на сумите е потвърдено и от св. Костова. Косвени доказателствени средства са представените банкови документи за банковите сметки на заемодателя и движението по тях. Мислима е praesumptio ad hominem за недостоверност на по-късно представените доказателства. Тя не може да бъде споделена. Съдържанието на състезателното начало в процеса включва правото на страните да въведат твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици и да сочат доказателства за тях /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството. Най-рано администрацията обективира изводите си за фактите и правото в ревизионния доклад /чл. 117, ал. 2, т. 6 от ДОПК/. В отговор на твърденията за фактите в РД РЛ следва да направи своите твърдения, отричания или признания. Процесуалната форма за обясненията на РЛ по твърденията в РД е възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, но и адресираната до съда жалба /вж. чл. 149, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Затова и за първи път в подкрепа на твърдения или отричания във възражението и жалбата е допустимо представянето на доказателства. Доколкото администрацията не черпи права от никой от съставителите на документите /обосноваването на установените с РА публични вземания не е обвързано с антидатирането на документите, а с отричането на заявеното от РЛ данъчно предимство, чийто предпоставки се доказват с документите/, то тя не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и за нея е важима посочената в тях дата на съставянето им. Това не засяга правото й на защита - като част от съдържанието на частния документ датата не е в обхвата на фактите, установявани с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, а частните документи не притежават обвързваща доказателствена сила за съдържанието си. В случая убеждаващото въздействие на договорите следва от времевата им близост с възприетото и от съда изтегляне на сумите от сметките на заемодателя. Парите в брой не са в обхвата на правата по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), за чието придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос възниква съпружеска имуществена общност, поради което включването от експерта по ССЕ само на половината от получените заеми в приходната част на паричния поток не се основава на закона. Неправилната преценка на доказателствените средства за установяване на получените заеми е единственият упрек, който може да се отправи към съда. Извън него, изцяло основани на правилата за разпределяне на доказателствената тежест и преценката на доказателствата са фактическите му установявания. Неубедително е проведеното от жалбоподателя доказване на различно от соченото в РА начално салдо към 1.01.2007 г. Не е установено получаването на твърдяните от него суми от майката на съпругата му в периода 1.01.1991 г. до 31.12.2004 г., които да натрупат разполагаеми средства към 1.01.2005 г. в размер 24 850 лева /по заключението на ССЕ/. При изключването от паричния поток на тази сума и по заключението на в. л. /ценено корективно/ в края на 2006 г. е налице недостиг на парични средства в размер 4 704.25 лева. След включването на приходния паричен поток за 2007 г. на сумите по заемите в размер 9 100 лева и намаляването му с 1 500 лева безвъзмездно предоставени от Гоцова, превишението на разходите над приходите е в размер 8 093.46 лева. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК е значението на факта на укрития доход и на несъответствието между имуществото и доходите за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В 2007 г. касаторът е получил и доходи от трудово правоотношение. ДО на доходите от този източник е 1 976.91 лева. При обща ДО 10 070.37 лева подоходният данък е в размер 1 732.89 лева, а закъснителната лихва 1 041.18 лева. До този размер на публичните задължения е правомерно установяването с РА и съответно е правилно решението. За разликата до 3 935.56 лева за данъка и до 2 364.62 лева за лихвата съдебното решение и утежняващият административен акт следва да бъдат отменени. За останалите отчетни периоди касаторът не въвежда конкретни оплаквания освен очакването му разрешаването на спора да е съобразено със заключението на ССЕ. Заключението, обаче, е основано на твърдението на Костов за доходи, чието получаване не е установено. Затова и правилно съдът не е достигнал до различни от тези на администрацията изводи за предпоставките за провеждането на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК при доказани предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, както и проверените за математическата им вярност размери на определените с РА размери на публичните задължения. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Касаторът не е поискал присъждане на такива, а на администрацията са присъдени в първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение