Определение № 99 от 02.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4694/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Р.-И., М. П. П., А. Л. К., Л. Д. К. – С. и Д. П. К., подадена чрез процесуалния им представител адв. И. Ц., против решение № 258/15.07.2016 г. по възз.гр.д. № 320/2016 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 23/09.03.2016 г. по гр.д. № 266/2015 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът им с правно основание чл. 109 ЗС, предявен против [фирма] и [фирма]. Жалбоподателите излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърдят, че същото е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, в нарушение на съдопроизовдствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Позовават се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационна проверка. Поставени са следните въпроси: 1. управомощен ли е гражданския съд в производство по чл. 109 ЗС да осъществи косвен съдебен контрол на актовете на администрацията /удостоверение за търпимост, разрешение за строеж/ и 2. необходимо ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява свое право или само наличието на незаконно строителство в имота му е достатъчно, за да се приеме, че е налице пречка за упражняването на правото му на собственост. Представя се съдебна практика по тях. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни по касация – [фирма] и [фирма], чрез процесуалния им представител адв. К. И.. Изложение са съображения за нередовност на подадената жалба, липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и неоснователност на оплакванията на касаторите. Направено е искане производството по делото бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2015 г. по ОСГК на ВКС. Претендират съдебни разноски. При проверка на касационната жалба съдът констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, но тя и изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са приподписани от редовно упълномощения по делото адвокат съгласно изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК. На това основание подадената касационна жалба е нередовна и следва да бъдат дадени указания на адв. Ц. в едноседмичен срок от уведомяването да приподпише касационната жалба и изложението към нея. В случай, че констатираната нередовност не бъде отстранена в указания срок касационната жалба ще бъде върната, а делото ще бъде прекратено. По поставеният в изложението въпрос: необходимо ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява правото си на собственост или при твърдение за извършен незаконен строеж в имота това е достатъчно за уважаване на иска, без да се установява по какъв начин, то смущава правото на собственост, е констатирано наличието на противоречива практика, поради което той е предмет на разглеждане по образувано тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно това искането за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 292 ГПК е основателно и следва бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.