Определение № 139 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба с вх.. № 3809 /15.04.2013 г. Ц. З. Х., Й. П. Х. и З. Й. Х. искат от ВКС да допълни определението си по делото № 183 от 10.04.2013 г., като им присъди направените в производството по чл.288 ГПК разноски за процесуално представителство, за което съдът е изложил мотиви, но не е постановил диспозитив. Насрещните страни И. З. Т. и А. В. М. са отговорили, че искането е основателно, но размерът е завишен и на основание чл.78,ал.5 ГПК правят искане за намаляването му. Настоящият състав намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248 ГПК от страни в производството (преди да изтече седмичен срок от постановяване на определението, чието допълване се иска) и е процесуално допустима. С определението си № 183 от 10.04.2013 г. в производство по чл.288 настоящият състав на ВКС е приел, че не следва да се допуска касационно обжалване по жалбите на И. З. Т. и А. В. М. срещу въззивното решение по делото и по жалбите на Ц. З. Х., Й. П. Х. и З. Й. Х. срещу решение по чл.247 ГПК, с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка. Настоящият състав на ВКС е приел, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по нито една от жалбите на насрещните страни. И че с оглед недопускането на касационно обжалване по нито една от касационните жалби, жалбоподателите нямат право на разноски по тях, но че И. З. Т. и А. В. М. имат право на разноските, които са направили в защита срещу касационната жалба на И. З. Т. и А. В. М., които са в размер на 150 лева. Съдът им е присъдил тези разноски. Настоящият състав намира за основателно искането на Ц. Х., Й. Х. и З. Х. за присъждане на разноски за защита срещу допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на И. З. Т. и А. В. М. с оглед изхода от производството по чл.288 ГПК и т.к. те са представили писмен отговор срещу жалбата (л.21 и сл.), с който са оспорили предпоставките за допускане на касационно обжалване и са поискали присъждането на разноски, като са доказали извършването на тези разноски с представен договор за процесуално представителство (л.23), в който е отразено, че са уговорили и заплатили 600 лева за защита срещу касационната жалба на насрещните страни. Препис от отговора им и съдържащото се в него искане за разноски не е връчен на И. Т. и А. М., поради което следва да се приеме, че те са научили за поисканите от насрещната страна разноски с получаване на препис на молбата по чл.248 ГПК и че направеното от тях искане по чл.78,ал.5 ГПК е своевременно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по делото, което е с посочена цена на иска 1 633 лева за една инстанция, определен съгласно чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ е в размер на 237.98 лева (200 лева за сумата 1 000 лева + 6 % за горницата 633 лева). Спорът обаче е по иск с правно основание чл.108 ЗС за застроено дворно място и делото се отличава с обичайната за този вид спорове фактическа и правна сложност, поради което настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 600 лева не е прекомерно и че искането по чл.78,ал.5 ГПК е неоснователно, следва да се присъди целият размер от 600 лева на уговореното и заплатено възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК ВКС