Определение № 476 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 215/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. Р., чрез адвокат Н. Г. срещу определение № 10136 /29.05.2013 г. на Софийски градски съд по ч.гр. д. № 4827/2013 г., с което е потвърдено разпореждане от 31.01.2012 г. на Софийски районен съд по г.д. № 27020/2010 г. в обжалваната част, с която се отказва да се издаде обратен изпълнителен лист за въвод във владение на имота и отказ да се издаде изпълнителен лист за сумата от 16000 лв., представляваща разноски в производство по обезсилване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С определение № 334/08.05.2014 г. производството по настоящето дело е спряно на основание чл. 292 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК до приключване на ТД № 4/2013 г., ОСГТК. Решението по ТД № 4/2013 г., ОСГТК е обявено на 18.06.2014 г., следователно отпаднали са пречките по движението на делото и същото следва да бъде възобновено. Съгласно приетото в т. 8 на ТР 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г., ОСГК, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Съобразно изложеното в мотивите на посоченото тълкувателно решение, необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивна инстанция, свързани със заповедното производство, в това число по издаване на изпълнителен лист и обратен изпълнителен лист, дори и тогава когато заповедта за изпълнение се обезсилва, както е в настоящия случай. Предвид изложеното настоящият състав намира, че частната жалба, по която е образувано производството като насочена срещу определение, което не подлежи на касационен контрол е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение,