Определение № 10043 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Де кафе 2012“ ЕООД против определение № 1887/10.6.2026г. постановено от Административен съд Плевен по АД № 398/2026г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу изричен отказ за презаверяване на схема за поставяне на преместваем обект, на основание чл.56 ал.2 от ЗУТ по заявление вх.№2600-1153/09.03.2026 г., и за премахване на кафе-автомат в срок до 30.04.2026 г., обективиран в писмо изх.№2600-1153-1/15.04.2026 г., подписано от Кмета на Община Долни Дъбник. Ответникът – кмет на община Долни Дъбник в писмен отговор оспорва частната жалба, счита обжалваното определение за правилно, моли оставянето му в сила и претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Плевен е приел, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, тъй като одобряването на схема или отказът да бъде одобрена представлява част от административното производство по предявеното заявление за издаване на разрешение за поставяне на обект. По тези съображения и на основание чл. 159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Със заявление вх. №2600-1153/09.03.2026 г. частният жалбоподател е поискал презаверяване на схема за разрешение за поставяне на преместваем обект – вендинг автомат, в УПИ VII-418, стр.кв.5 по плана на с. Петърница, с идент. 56201.501.418 и с административен адрес [адрес]. Правилно административният съд е приел, че отказът да бъде презаверена схема за поставяне на преместваем обект, не носи белезите на индивидуален административен акт. Одобряването на схемата цели определяне на пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици. Тази схема предхожда издаването на разрешение за поставяне на преместваемия обект или на отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните административни актове, подлежащи на оспорване. Следователно, схемата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, респективно отказът да се одобри такава, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, в който е смисъл е и трайната съдебна практика. Съображенията на частния жалбоподател, че оспореното писмо е нищожно, поради липса на компетентност на издралия го орган – кмета на община Долни Дъбник и че тази нищожност е следвало да бъде прогласена от административния съд не следва да бъдат споделени. За да реши дали е налице унищожаем или нищожен административен акт, съдът следва да е сезиран с допустима жалба. Прогласяването на нищожност предполага наличието на административен акт – макар и порочен. Когато липсва индивидуален административен акт, какъвто е настоящия случай по съображенията изложени по-горе, съдът не дължи произнасяне по същество, включително и относно нищожността, тъй като жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като е достигнал до извода, че актът срещу който е насочена жалбата не подлежи на обжалване и е прекратил производството по делото, Административен съд – Плевен е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. В полза на Община Долни Дъбник следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер 100,- евро. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,