Определение № 8972 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Л. Н., [ЕГН], гр. Несебър, чрез адв. Михайлов срещу определение № 1375/10.06.2026 година на Административен съд - София област по адм.д. № 743/2026 година. С последното съдът е отхвърлил искането на Т. Л. Н., чрез адв. Б. М. Михайлов за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0322-000129/19.05.2026г. издадена от Х. Х. - полицейски инспектор към РУ-Правец, ОДМВР, София. Релевира възражения за неправилност. Като представя Служебна бележка изх.№ 131/2026 година, издадена от „Оренда Плюс“ ЕООД, гр. Ботевград, чрез управителя А. И., в уверение на това, че Н. е назначен по трудов договор на длъжност шофьор, заявява, че съдът не е анализирал значителните и труднопоправими вреди, които предварителното изпълнение на заповедта би му причинило, състоящи се в „реално прекъсване на възможността да осъществява трудов процес“. Липсата на доходи от труд щяла да застраши съществуването му, а и бил под непосредствен риск от уволнение. Общественият интерес от незабавното изпълнение на мярката не следвал автоматично да надделява над правото му на труд. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед за прилагане на ПАМ. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССО е образувано по жалба на Т. Л. Н., чрез адв. Б. М. Михайлов от САК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0322-000129/19.05.2026г. издадена от Х. Х.-полицейски инспектор към РУ-Правец, ОДМВР, София. Със същата, на Н. е определена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. 3)ББ) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), представляваща „временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса по същество, но не повече от 3 месеца“ за това, че на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, с което виновно е нарушил чл. 58, т.4, пр.2 ЗДвП. В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. За да отхвърли искането за спиране, първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят освен изложените аргументи, относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, общо е посочил, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни и труднопоправими вреди. Според съда, твърденията за лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Определението е правилно: Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движението по пътищата (ЗДвП) не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер, и имат за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедите за ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа, допуснати съществени процесуални нарушения, са относими към съществото на спора. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по смисъла на същото решение. По отношение на възражението за неправилно приложение на чл. 166 АПК, същото е неоснователно: Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда свързана с възможността да полага труд като шофьор, това не обосновава механично извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда именно от предварителното изпълнение на мярката, още повече поради нови обстоятелства. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение