Определение № 1377 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 878/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юрисконсулт Д. Корсемов, срещу определение № 9495 от 31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2001/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице ново административно производство, тъй като и двете заявления се отнасят до един непрекъснат лечебен процес за едни и същи медицински услуги. Поддържа се, че е приложим редът за допълнително заплащане по чл. 18 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Изложени са доводи за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е определението да бъде отменено. Наред с това е направено особено искане по чл. 233, ал. 3 от АПК изпълнението на атакуваното определение да бъде спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по частната жалба. Ответницата М. И. А. в срока по чл. 232 от АПК не е изразила становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на М. И. А. против заповед № РД-Е113-02-48/26.08.2025 г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 1, т .5 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, е прекратено образуваното административно производство по заявление с вх. № Е113-02-43/15.08.2025 г., подадено от М. А.. Върховният административен съд, шесто отделение съобрази, че оспореният по настоящото дело съдебен акт е постановен в производство, проведено по реда на глава десета, раздел ІV от АПК (чл. 197 - чл. 202), по което съгласно чл. 56, ал. 4 от АПК се обжалват актовете за прекратяване на административното производство. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя право на частна жалба срещу постановеното от съда определение по ал. 1 само на страните, участващи в административното производство. По аргумент от чл. 27, ал. 1 от АПК страни, участващи в административното производство, са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Съгласно установената съдебна практика административният орган, издал акта, не е страна в административното производство и не е легитимиран да подаде частна жалба срещу определението по чл. 200, ал. 1 от АПК, с което съдът се е произнесъл по негов акт за прекратяване на производството. Обстоятелството, че в оспореното съдебно определение е посочена възможността за обжалването му, без да се индивидуализира субектът на това процесуално право, не може да обоснове извод за породено в конкретния случай право на обжалване за решаващия в административното производство орган. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 10/2019 г., с което е прието, че е недопустимо административният орган, издател на акта, да обжалва определението по чл. 200, ал. 1 от АПК. По тези съображения подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. По направеното искане на основание чл. 233, ал. 3 от АПК настоящият състав намира, че е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 233, ал. 1 от АПК жалбата няма суспензивен ефект по отношение изпълнението на обжалваното определение. Нормата на чл. 233, ал. 3 от АПК предвижда временна мярка за защита, чрез спиране изпълнението на атакувания съдебен акт до разрешаването на частната жалба. Разглеждането на това искане е обусловено от допустимостта на частната жалба. В случая, въпросът за правото на жалба на административния орган в производството по чл. 200, ал. 2 от АПК е разрешен с ТР № 2/2021 г. по ТД № 10/2019 г. на ВАС, поради което искането му по чл. 233, ал. 3 от АПК е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,