Решение № 2364 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 116/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета по „Устройство на територията, строителство и инвестиции и безопасност на движението“ /УТСИБД/ на община Стара Загора, чрез процесуалния му представител юрк. Желязкова, срещу решение № 4221 от 29.10.2025г., постановено по адм. дело № 910/2024г. по описа на Административен съд – гр. Стара Загора, с което е отменена заповед № 10 – 00 - 2716 от 07.10.2024г. на заместник - кмета по УТСИБД на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Й. С. Й. и Д. Г. Й. да премахнат незаконен строеж: "допълващо застрояване – лятна кухня" и „допълващо застрояване - навес“, находящи се в УПИ ХV – 179, кв. 25 по плана на [населено място], представляващ ПИ идентификатор № 70202.501.179 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място]. С решението община Стара Загора е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за това, че наредените за премахване строежи не представляват такива на допълващото застрояване, като напротив излага съображения, че се касае и по отношение на навеса и по отношение на лятната кухня до строежи, тъй като водещо е не конструктивното закрепване към земята, а предназначението им. Посочва и че лятната кухня е изградена на уличната регулационна линия в противоречие с изискването на чл. 42 ал. 2 ЗУТ и фактът, че покрива й конструктивно стъпва върху плътна ограда не се отразя на факта, че представлява строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта. Ответниците Й. С. Й. и Д. Г. Й., чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на община Стара Загора, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна, позовавайки се на приетата по делото съдебно техническа експертиза, по отношение на нареденият за премахване навес е приел, че същият не е допълващо застрояване, тъй като е приел, че същият представлява профилирана ламарина, поставена върху колоните над входната врата и две метални колони, анкерирани в бетонна настилка. Поради това е обосновал, че навеса не е трайно свързан към терена и може да бъде разглобен. Поради това е приел, че същият не е строеж, нито допълващо застрояване по чл. 20 ЗУТ. По отношение на наредения за премахване строеж – лятна кухня – е обосновал извод, че същата не е индивидуализирана в достатъчна степен, описанието е непълно и не отговаря на действителното фактическо положение, което би препятствало изпълнението на заповедта. Приел е, че това е така, тъй като позовавайки се на заключението на СТЕ е посочил, че едната стена на лятната кухня реално е дворната ограда, а от страна на съществуващата жилищна сграда, до която е долепена лятната кухня, като опора на покрива й е ползвана колона на жилищната сграда, без фуга.поради това по отношение на този строеж е приел, че не е точно и ясно описано какво подлежи на премахване, което пък води неяснота кое точно следва да бъде премахнато. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решение е неправилно. На първо място неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Изводът на съда, че наредения за премахване навес не представлява строеж, тъй като може да бъде разглобен и преместен поради нетрайното му захващане за терена, е неправилен и необосновано. Съдът в противоречие с приложимия закон е направил опит да обоснове наличието на преместваем обект досежно тази част на заповедта. В случая обаче не е налице преместваем обект, тъй като нормите на закона освен характеристиките по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ изисква и някакво обществено предназначение по смисъла на чл. 56 от закона, каквото в случая липсва. Нареденият за премахване навес отговаря на понятието строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ от вида на надземни постройки, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Същият като извършен без строителни книжа е незаконен по смисъла на посоченото в заповедта правно основание по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Неправилен е и извода на съда, че с оспорената заповед е наредено премахването на обект, който не е индивидуализиран в достатъчна степен, досежно вторият нареден за премахване строеж – лятна кухня. Изложените от съда мотиви относно констатирането на разлики между описания обект в експертизата и в КА не водят до извод за некоректно описание на разпоредения за премахване незаконен строеж или за неясен предмет на заповедта, относно който следва да бъде разпространено изпълнението. Напротив от описанието на строежа, включително окомерната скица и приложени снимки, част от констативния акт, безспорно се установява местонахождението на строежа и неговите параметри, т.е. няма съмнение относно идентификация на подлежащата на премахване лятна кухня, съответно точно коя сграда е визирана в заповедта. Фактът, че конструктивно тази постройка – лятна кухня, има конструктивни свързвания към съществуващата в имота сграда, както и факта, че част от нейния покрив попада върху плътна ограда към уличната регулационна линия, не е основание да се приеме, че не е индивидуализиран в достатъчна степен строежа, който следва да бъде премахнат с оглед на незасягането на другите строежи в имота. В решението съдът е изложил съображения, че във връзка с евентуалното премахване на лятната кухня, може да бъде засегната оградата и жилищната сграда, до които е долепена и които имат свързаност с покрива й, т.е. могат да бъдат засегнати строежи, които не са предмет въобще на настоящото производство. Тези мотиви на съда са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед и не могат да обосноват несъразмерност на мярката, а именно премахването на незаконен строеж, тъй като е на следващ етап в производството при пристъпването на изпълнение на заповедта се изработват съответни проекти, които да осигурят безопасното му премахване. Именно на този етап и при изработването на проектите, въз основа на които ще бъде премахнат строежът ще бъде отчетено наличието или не на конструктивни свързаности и съответно ще бъде предвидени марки за незасягането на строежите, които са извън предмета на наредения за премахване обект. По изложените съображения и във връзка със събраните в производството доказателства изводът на пръвоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта е неправилен. Същата се явява валиден и законосъобразен административен акт, а оспорването срещу него - неоснователно. Като е достигнал до обратен извод, съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата срещу заповедта следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода от спора е неоснователно искането на ответниците по касация Й. С. Й. и Д. Г. Й. за присъждане на разноски в производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,