Определение № 1395 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 925/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. Н. от гр. Варна, против определение № 12773 от 20.11.2025г., постановено по адм. дело № 2636/2025г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № 994 и №995 от 18.02.2019г. на Адвокатски съвет - Варна и Разпореждане изх. №4886/04.11.2025г. на председателя на АС - Варна. Жалбата е изпратена на Висш адвокатски съвет по компетентност и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваните актове на Адвокатския съвет представляват нормативни административни актове и поради това подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Ответникът по частната жалба – Адвокатски съвет - Варна не изразява становище. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, АС - Варна е приел, че жалбата не му е подведомствена. Позовал се е на разпоредбите на чл.88, ал.5 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, съгласно които решенията или мълчалив отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват пред Висшия адвокатски съвет, чието решение или мълчалив отказ могат да се обжалват пред Върховния касационен съд. Предвид тези съображения първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 130, ал.4 АПК, в резултат на което е постановил обжалваното определение. Настоящият състав на ВАС намира, че така постановеното определение е правилно. Предвид очертания с жалбата предмет на оспорване, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за недопустимост на оспорването. В разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Закона за адвокатурата е предвидено, че решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет, могат да се обжалват от кандидата и контролния съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14 дневен срок от съобщението или изтичане на срока по чл.6, ал.2. По силата на чл.7, ал.5 от ЗА решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет пред Върховния касационен съд, който разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с решение, което е окончателно ( чл.7,ал.7 ЗА). Правилно с оспореното определение и прието, че относно решенията на адвокатския съвет е предвиден специален ред за обжалване, който включва задължително обжалване пред Висшия адвокатски съвет, както и възможност за обжалване на решението на последния пред тричленен състав на Върховния касационен съд, като единствена съдебна инстанция. В разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от Закона за адвокатурата е предвидено, че решенията на адвокатския съвет подлежат на оспорване по реда на чл. 7 от същия закон. Предвиденият специален процесуален ред за оспорване на решенията на адвокатския съвет изключва прилагането на общите правила на АПК и компетентността на административните съдилища. Отделно от това, в специалния закон изчерпателно са регламентирани хипотезите, при които решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на обжалване пред съд, което представлява проявление на принципа, залегнал в чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Р България, съгласно който адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че жалбата е недопустима поради това, че актът не подлежи на оспорване пред административния съд, оставил е същата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея производство като е изпратил жалбата по компетентност на Висш адвокатски съвет. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение