Определение № 648 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1096/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. И. К. и Д. И. К. срещу определение №1196 от 03.05.2023 г. по в.гр.д.№3350/2020 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молба за поправка на явна фактическа грешка на решение № 117 от 17.02.2021 г. по в.гр.д.№3350/2020 г. на САС. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, като се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба „Бул инс“ АД не изразява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С обжалваното определение съставът на въззивния съд е оставил без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, изразяваща се според молителите в неправилното им осъждане да заплатят разноски в полза на ответника. Посочил е, че в случая не се касае за допусната очевидна фактическа грешка, а за произнасяне на въззивния съд по разноските в контекста на чл.78 ГПК и според възприетото като резултат от САС от въззивното обжалване на първоинстанционното решение, още повече, че по делото е налице произнасяне по същество на ВКС /по реда на чл.290 от ГПК/ и въпросът за разноските в първите две инстанции се решава именно там, а са налице и произнасяния по реда на чл.248 от ГПК, както на САС, така и на ВКС. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно формираната константна практика на ВКС, очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между волята на съда, отразена в мотивите към съдебния акт и тази в самия акт /диспозитива/, като преценката за наличие на несъответствие на действително формираната в мотивите воля на съда и изразената такава, се извършва въз основа на съдържанието на постановения съдебен акт. В случая изцяло в съответствие с изразените от въззивния съд мотиви е и постановения от съда диспозитив на съдебното решение, в който са разпределени направените от всяка от страните разноски, съобразно изхода на спора. Т.е. изразената в мотивите на решението воля на съда не противоречи на обективирането й в диспозитива на решението, като следва да се посочи, че не може с молба по чл.247 от ГПК да се заобикаля предвидения в разпоредбата на чл.248 от ГПК ред и срок за изменение на решението в частта за разноските /още повече, че по делото е налице произнасяне по същество на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, като са налице и произнасяния по реда на чл.248 от ГПК, както на САС, така и на ВКС/. Мотивиран от горното Върховен касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Второ отделение