Определение № 60 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 3082/2015 г.

Производството е по реда на чл. 282 ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 2086/23.02.2017г. на [фирма], с която се иска сумата от 29 809.44 лв., внесена от банката по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл.282 ал.2 ГПК, за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1274 от 12.06.2015г. по гр.д. № 1382/2015г. на Софийски апелативен съд, да й бъде върната по посочената в молбата банкова сметка. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С определение № 543 от 30.09.2015г. по ч.т.д. № 2747/2015г. състав на II-ро т.о. на ВКС е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1274/12.06.2015г. по гр.д.№1382/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, на основание чл.282 ал.2 ГПК, срещу внесено обезпечение в размер на 29 809.44лв., съобразно счетоводното удостоверяване. Въззивното решение е обжалвано с касационни жалби и от двете страни по делото. С определение № 623/20.07.2016г. по т.д. № 3082/2015г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на С. С. в посочените с определението части. С решение № 236/20.12.2016г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е отменено решение №1274/12.06.2015г. по гр.д.№ 1382/2015г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът на С. С. против [фирма] по чл. 55 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 15 241.32 евро до 16 416 евро и в частта му за разноските, като вместо това е постановил решение, с което банката е осъдена да заплати на С. С. допълнително сумата от 1 174.68 евро, представляваща заплатена без основание сума за периода 03.11.2008г. до 10.10.2013г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 11 171.12 лв. В молбата на банката е посочено, че с платежно нареждане от 19.01.2017г. същата е превела по сметката на ЧСИ А. П. сумата от 59 994.70 лв. по изп.дело № 20178490400116, образувано за заплащане на присъдените суми в полза на С. С.. Платената сума включва: 32 106.91 лв. главница, 11 171.12 лв. разноски за трите съдебни инстанции, 6 191.88 лв. разноски и такси на ЧСИ и 10521.88 лв. законна лихва върху главницата от 32 106.91 лв., считано от 30.10.2013г. до 18.01.2017г. С допълнителна молба вх. № 2681 от 09.03.2017г. [фирма] е представила писмо и постановление на ЧСИ А. П. по изп. д. № 20178490400116, от които е видно, че изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело е приключено поради погасяване на изпълняемото право. Внесената като обезпечение сума по чл. 282 ал.2 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. От приложените към молба с вх. № 2681 от 09.03.2017г. доказателства става ясно, че кредиторът е напълно удовлетворен за цялото си вземане и опасност от застрашаване на неговия правен интерес не съществува. Вследствие на това основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на II-ро т.о.