Определение № 272 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2699/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от Ц. П. Д. от [населено място] против определение от 27.3.2013 г. по ч.гр.д. №180/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., с което е върната частна касационна жалба вх.№1379/08.02.2013 г., с която е обжалвано определение от 21.01.2013 г. по горепосоченото гражданско дело. Обстоятелствата по делото са следните: Ц. П. Д. е обжалвал с частна касационна жалба определение №139/21.01.2013 г. по ч.гр.д.№180/2013 г. на САС, с което е оставена без разглеждане частна жалба, вх.№3645/06.12.2012 г. по описа на регистратурата на ОС – Благоевград, депозирана от жалбоподателя в настоящото производство, в качеството му [фирма] – В., срещу разпореждане на ОС – Благоевград от 15.11.2012 г. за оставяне без движение на исковата молба. С разпореждане от 12.02.2013 г. съдът е указал на частния жалбоподател да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. Съобщението с указанията е връчено на частния жалбоподател на 07.3.2013 г. Към момента на постановяване на обжалваното определение/27.3.2013 г./ съдът е констатирал, че няма изпълнение на дадените указания, в които изрично е указано, че при неизпълнението им в срок, жалбата ще бъде върната. Срещу определението на САС от 27.3.2013 г. е подадена частна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на съдопроизводството. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговора намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Законосъобразно и при спазване на процесуалния закон Софийският апелативен съд е върнал частната касационна жалба. Жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда за внасяне на изискуемата се от закона държавна такса, не само в законния седмичен срок, но и впоследствие, към момента на постановяване на обжалваното определение. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,