Определение № 5955 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 594/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба с вх. № 6333/22.04.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител – юрк. М. Колев, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2723/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 594/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, обосновано с твърдение за несъответствие на отразената от съда констатация за недължимост на разноски по делото, със своевременно заявеното искане за присъждането им от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, в проведеното на 18.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото. Поддържа се, че по направеното в хода на касационното производство по делото искане за присъждане на съдебни разноски, съдът е пропуснал да се произнесе. Иска се поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка с допълване на решението по адм. дело № 594/2025 г., като в полза на ответника бъдат присъдени направените съдебни разноски. Ответната страна – Софийски университет "Св. Климент Охридски", с БУЛСТАТ [номер], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], не ангажира становище по молбата. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на 22.04.2025 г. и следователно е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 60, ал. 6 ГПК, считано от датата 18.03.2025 г., поради което е процесуално допустима. С Решение № 2723/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 594/2025 г. Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 25916/04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8017/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на Софийски университет "Св. Климент Охридски" против Решение № 0401-32/24.07.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушението Договор № 08-09-182/07.09.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник – "Семпер Фортис" ООД, на стойност 110 000,00 лева без ДДС, респ. 132 000,00 лева с ДДС. От данните по делото е видно, че в проведеното на 18.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г. е бил представляван от юрк. М. Колев, като извършените от него процесуални действия са отразени в протокола на съдебното заседание. Макар и в постъпилия отговор на касационната жалба да не е формулирано искане за присъждане на разноски, такива изрично са били поискани в съдебното заседание. След като страната е формулирала искане за заплащане на съдебно-деловодни разноски, констатацията за недължимост на разноски по делото действително не съответства на данните от съдебния протокол, удостоверяващ извършените от страните съдопроизводствени действия (Сравн.: чл. 152 ГПК) и не би могла да обоснове отказ да бъде удовлетворено правото на спечелилата съдебния спор страна да получи репарация на направените в хода на производството разходи. Сезиращият настоящото производство акт, макар формално да съдържа искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, по своята същност е такъв да изменение на Решение № 2723/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 594/2025 г., респ. претендира се произнасяне по въпрос, по който съдът не е формирал воля в решението по делото. С оглед доводите на молителя, касае се за допълване на съдебния акт с част за разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субекта, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. По отговорността за разноски съдът не може да се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна, поради което неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да претендира разноски. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (В същия смисъл виж: Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., ІІ г.о. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., І г.о. на ВКС). По принцип разноски се дължат, ако са претендирани своевременно. В конкретния случай искането е направено от надлежна страна до приключване на устните състезания по делото и се явява основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция "Наука и образование за интелигентен растеж" - структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт, се дължат направените разноски за осъществена защита от юрисконсулт в производството пред настоящата инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,