Определение № 3 от 07.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6344/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. И. Д. и Л. И. Д. срещу определение №282 от 28.07.2014г. по гр.д.№127/14г. на Видинския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: С решение №628 от 27.12.13г. по гр.д.№730/13г. на Видинския районен съд е уважен предявеният от О. Х. К. срещу П. И. Д. и Л. И. Д. иск по чл.109 ЗС, като са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 915,50лв. С определение от 26.02.14г. по гр.д.№730/13г. на Видинския районен съд е изменено на основание чл.248 ГПК решението по делото в частта за разноските, като са намалени присъдените на ищеца разноски от 915,50лв. на 115,50лв. Съдът е приел, че разликата от 800лв., представляваща адвокатско възнаграждение, неправилно е присъдена, тъй като няма доказателства за реалното и изплащане по сметка на процесуалния представител на ищеца. С решение №80 от 13.05.14г. по гр.д.№127/14г. на Видинския окръжен съд решението на районния съд е потвърдено, включително и в частта за разноските, без изрично да се посочва точният им размер. С молба от 30.05.14г. въззивниците П. И. Д. и Л. И. Д. са поискали изменение на въззивното решение в частта за разноските, като в диспозитива се добави изразът „и в частта за присъдените разноски от 115,50 лв.”. С определение №282 от 28.07.14г. по гр.д.№127/14г. на Видинския окръжен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, въззивното решение е изменено, но не в искания смисъл, а чрез добавяне на сумата от 915,50лв. към израза, според който се потвърждава първоинстанционното решение в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че след като с въззивната жалба е сезиран с искане за проверка на първоинстанционното решение в частта за разноските, той може да стори това и в производството по чл.248 ГПК. По делото има доказателства за заплащане на сумата от 800лв., затова тя се дължи на ищеца при уважаване на предявения от него иск. В частната жалба на П. И. Д. и Л. И. Д. се поддържа, че въззивното определение по чл.248 ГПК е недопустимо, тъй като излиза извън пределите на търсената защита. Окончателният размер на дължимите разноски пред първата инстанция е бил определен с определението на районния съд по чл.248 ГПК, което не е обжалвано от ищеца, който единствен е имал интерес от такова обжалване. Това определение е влязло в сила и не би могло да се промени от въззивния съд. Ответникът в производството О. Х. К. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл.248 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Определението на районния съд по чл.248 ГПК, с което е определена сумата от 115,50лв. дължими разноски за ищеца за първоинстанционното производство, е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд не е имал основание да завишава тази сума при потвърждаване на първоинстанционното решение. Действително, във въззивната жалба на П. И. Д. и Л. И. Д. да има оплакване, че неправилно районният съд е присъдил на ответника всички сторени от него разноски по делото. Това оплакване обаче е направено едновременно с искането на същите лица за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като въззивната жалба и молбата по чл.248 ГПК са подадени в районния съд на една и съща дата – 27.01.14г. Двете искания се дублират и по тях е постановено определение на първата инстанция по чл.248 ГПК, с което е уважено искането за намаляване на разноските, които ответниците дължат на ищеца. Въззивният съд не е имал основание да се произнася повторно по същия въпрос, след като не е бил сезиран с частна жалба от О. К. срещу постановеното от районния съд определение по чл.248 ГПК. Отправеното до него искане от П. и Л. Д. по чл.248 ГПК е било само да впише сумата от 115,50 лв., за която се отнася потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за разноските. Въззивният съд не е имал основание да влошава положението на молителите, като ги натоварва допълнително с 800лв. разноски за първата инстанция, при положение, че този въпрос е бил окончателно разрешен с влязлото в сила определение на първата инстанция по чл.248 ГПК. Определението на въззивния съд по чл.248 ГПК се явява процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън отправената до него молба и е променил едно влязло в сила определение по чл.248 ГПК. Затова то следва да бъде обезсилено. Производството по молбата по чл.248 ГПК, отправена от П. и Л. Д. до въззивния съд, следва да бъде прекратено, тъй като тя е лишена от правен интерес. Първоинстанционното решение в частта за разноските и влязлото в сила определение на първата инстанция по чл.248 ГПК представляват едно цяло. Потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за разноските от въззивния съд касае окончателната сума от 115,50лв., дори тя да не е изрично отбелязана във въззивното решение. С оглед изхода на настоящото частно производство, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените разноски от 242,50лв., съгласно приложения списък. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,