Решение № 5243 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12317/2013 г.

Решение № 5243 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12317/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Табак" ЕООД срещу Решение № 1731 от 01.08.2013, постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 756 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 131001965/27.09.2011 г., потвърден с Решение № 165/15.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП" - Пловдив/ за допълнително установени данъци и лихви: ДДС в размер на 399 188.71 лв. с прилежащи лихви 93 090.19 лв.; корпоративен данък за - 2007 г. в размер на 4 760.26 лв. и 1 973.92 лв. лихви, - 2008 г. в размер на 4 013.66 лв. и 1 050.65 лв. лихви, - 2009 г. в размер на 10 755.90 лв. и 1 653.83 лв. лихви. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Петров оспорва касационната жалба в становище по същество и в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 131001965/27.09.2011 г., потвърден с Решение № 165/15.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, сега Дирекция "ОДОП" - Пловдив, за допълнително установени данъци и лихви: ДДС в размер на 399 188.71 лв. с прилежащи лихви 93 090.19 лв.; корпоративен данък за - 2007 г. в размер на 4 760.26 лв. и 1 973.92 лв. лихви, - 2008 г. в размер на 4 013.66 лв. и 1 050.65 лв. лихви, - 2009 г. в размер на 10 755.90 лв. и 1 653.83 лв. лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е приел, че реализираният приход е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. Установените данни за укрити приходи, представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Правилен е изводът на съда, че в хода на ревизията са извършени насрещни проверки в търговските обекти и действията на органите по приходите са протоколирани надлежно с протокол по чл. 50 от ДОПК. Съответно към всеки един протокол от извършената насрещна проверка са направени съответните приложения и са приложени електронните дискове на снетата информация и данни от компютрите на ревизираното лице, поради което считаме, че проверките са извършени законосъобразно с оглед разпоредбите на ДОПК. Според касатора решението е постановеното при нарушение на материалния закон, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че фактите не са обсъдени и интерпретирани правилно от съда, което е довело и до погрешни правни изводи. Прави възражения за доказателствата, като счита, че те са недопустими по реда на ДОПК. От материалите по делото се установява, че при извършената проверка от данъчната администрация е установено в информационните масиви на НАП, че ревизираното лице притежаващо хранителен магазин и кафе и не е отразило в дневниците за покупките по ЗДДС и в другите счетоводни регистри, фактурите за покупки на хранителни стоки и цигари. При анализа на файловете от базите данни е констатирано, че голяма част от информацията не е записвана във фискалната памет. Установено, е че са налице два режима на приключване на продажбата: тип "1" - със запис във фискалната памет, тип "0" - без запис във фискалната памет. В контролните ленти на фискалните принтери са намерили отражение само продажбите от тип "1". Това е изяснено с помощта на СТЕ. При проверката на съответните данъчни периоди е установено, че ревизираното лице не е отразило в счетоводните си регистри доставки на стоки от различни контрагенти, които са издавали първични счетоводни документи. Това е установено въз основа на извършените насрещни проверки. При проверените доставчици е констатирано, че дружествата са издавали фактури с получател ревизираното лице, които фактури са включени в дневниците за продажби, справките-декларации за съответните периоди и счетоводните им регистри. Установено е също, че тези фактури не са отразени в счетоводството на ревизирания субект. По тези установени факти данъчната администрация е приела, че реализираният приход е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. Установените данни за укрити приходи, представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Ревизиращият екип е счел, че декларираният оборот от ревизираното лице следва да се коригира с установения среден коефициент за корекция на декларирания оборот, установен за периода 01.09.2010 г. - 30.11.2010 г. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и уведомление на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с което е спазена изискващата се по закон процедура. Органът по приходите формирал данъчна основа за определяне на корпоративния данък за всеки ревизиран период, като е приел стойността на приходите, неотчетени от дружеството и подлежащи на облагане и обичайната за същото надценка на продажбите в търговската му дейност. Неоснователни са възраженията относно събраните доказателства. Доказателствата на електронен носител - диск с файлове са получени - предадени на органите по приходите в офиса на счетоводната кантора, обслужваща жалбоподателя и в обектите на дружеството, съгласно приложени по преписката протоколи № 1013966/23.12.2010 г., № 1100144/05.01.2011 г. и № 1100149/05.01.2011 г. Така, че събраните доказателства представляват годни по ДОПК и съдът правилно ги е кредитирал. При проверки в обектите на жалбоподателя и от предоставените и иззети файлове, съдържащи базата данни на програмния продукт, отчитащ продажбите, са установени отразените във фискалното устройство продажби и такива, които са укрити за всеки работен ден поотделно. Файловете, които би следвало да съхраняват данни за продажбите, не съдържали хронологична информация. Установено е, че в счетоводството не е заведена аналитична отчетност на закупуваните и продавани стоки по видове и по обекти. Операциите не се записвали текущо /в противоречие с изискванията на СС/, а само в края на периода се изписвали стоки в стойностно изражение. В допълнение се отбелязва, че спорът касае информацията от файловете, съдържащи базата данни на програмния продукт, отчитащ продажбите, подробно представящи отразените във фискалното устройство продажби, и тези, които са укрити за всеки работен ден поотделно и последиците от изводите на приходните органи във вр. с приетото за установено при ревизията - разлика между данни в счетоводна отчетност и тези, отчитащи продажбите, поради което само по себе си констатираното от експерта не изяснява спорните факти. Установено е, че в архивните данни на фактуриращата програма са налични конкретни данни за ежедневните поръчки, издадените служебни и фискални бонове, изписаните продукти и единичните цени, обслужващия персонал. Констатирано е, че в тази програма е налично поле с индикация за отнасяне на поръчките към фискален принтер или не; сборът за деня на всички продажби, записани за всеки работен ден поотделно. Събраната информация позволява точно пресмятане на обема на отчетените и неотчетените търговски сделки, и безспорно определяне размера на укритите приходи по дни и отчетни периоди. Базите данни на програмния продукт, отчитащ продажбите в обекта - магазин за хранителни стоки е частично съхранена, за обект - склад за търговия на едро с кафе е напълно унищожен. Няма как при този механизъм да бъдат съставени документи, отговарящи на изискванията на чл. 6 и 7 от Закона за счетоводството /ЗСч./. Пряка последица от това е определената основа по ЗКПО с начисляване на дължимия корпоративен данък и прилежащи лихви. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на коя да е от страните в касационното производство. Юрисконсултско възнаграждение в полза на бюджета на приходните органи се дължи еднократно за фазата на съдебното обжалване като такова е присъдено от първоинстанционния съд. Водим от горното и в същия съд, Върховният административен съд, Осмо отделение