Определение № 282 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 256/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на Я. С., гражданин на Република Турция, чрез адв. Рамаданова, против определение № 32029 от 01.10.2025г., постановено по адм. дело № 9713/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Отказ от 11.08.2025г. за издаване на виза тип "Д" за дългосрочно пребиваване в Република България, постановен от съветник, консул в Генералното консулство на Република България в гр. Одрин-Турция и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частнат ажалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ за издаване на виза не подлежи на обжалване по съдебен ред на основание чл. 10а, ал.4 ЗЧРБ, тъй като лицето не претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека(ЕКПЧ), доколкото претендираното право на труд не представлява основно право по Конвенцията. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. С нормата на чл. 10а, ал.4 ЗЧРБ е въведено изключение от общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията по отношение на отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал.2, т.4 ЗЧРБ (виза тип"Д"), от който вид е визата, поискана от чужденеца Предвидена е обжалваемост на отказ за издаване на такава виза единствено в случаите, в които чуждият гражданин претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. Правото на зачитане на личен живот и жилище е самостоятелно право по чл. 8 ЕКПЧ. В първоначалната жалба се претендира засягане на това право по Конвенцията, което обосновава допустимост на оспорването. За нея е необходимо само претендиране за засягане на права по Конвенцията, а основателността на претенцията е въпрос по същество на спора. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,