Определение № 442 от 09.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 480/2008 г.

Производството е по 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба от частна жалба от Х. Е. К., Р. А. К., М. Е. К., П. А. Ц., С. Л. К., М. И. Т. и П. И. К., всички от гр. Р., срещу определение № 1* от 06.10.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по възз. ч. гр. д. № 1 012/2008 г., с което се оставя без разглеждане частната им жалба срещу разпореждане № 1 536/08.07.2008 г. на Районен съд гр. Р. по ч. гр. д. № 371/2008 г. и се прекратява въззивното производство в тази му част. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, с искане да се отмени обжалваното определение, ведно с произтичащите от това правни последици – делото да се върне на въззивния съд, който да разгледа по същество подадената от тях жалба. Ответникът по частна жалба „Г” Е. гр. Р. не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. Производството по ч. гр. д. № 371/2008 г. пред Разложкия районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Заявители са 9 физически лица - Х. Е. К., Р. А. К., М. Е. К., П. А. Ц., С. Л. К., М. И. Т. и П. И. К., Георги Х. К. и М. Х. Т., в качеството им на продавачи на недвижим имот, закупен от „Г” Е., като поради липса на място на първа страница на заявлението, имената на 7 от тях са вписани в т. 14 от същото. Съдът обаче е издал заповед за изпълнение № 1 536/08.07.2008 г. за изпълнение на 35 000 евро в полза само на Георги Х. К. и М. Х. Т., като е пропуснал останалите 7 заявители. Разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение е обжалвано от останалите седем заявители пред Окръжен съд гр. Б. в частта му, с която съдът е пропуснал да ги включи като кредитори в издадената заповед. Поддържат, че са изпълнили точно указанията за попълване на заявлението – т. 14 от същото и грешката е изцяло на съда. Купувачът „Г” Е. също е обжалвал посочения съдебен акт, тъй като счита, че цената следва да бъде намалена, поради по-малка площ на закупения имот от посочената в нотариалния акт. Освен това жалбоподателите са подали и молба за допълване на заповедта, адресира до РРС, по която към настоящия момент липсва произнасяне. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба, по съображения, че липсва отхвърлителен диспозитив, а в сега действащият ГПК е налице празнота относно възможността за допълване на издадената заповед за изпълнение. Така постановеното определени е неправилно. Видно от данните по делото, имената на жалбоподателите фигурират изрично в т. 14 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение като кредитори, но същите не са упоменати като кредитори в издадената заповед. Безспорно пропускът не е по тяхна вина и негативните последици от това не следва да се понасят от тях. В случая, за тях е налице правен интерес да атакуват разпореждане № 1 536/08.07.2008 г. на Разложкия районен съд, постановено по ч. гр. д. № 371/2008 г. Подадената до Окръжен съд гр. Б. частна жалба с вх. № 1 291/14.07.2008 г. е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от въззивния съд, който следва да се произнесе по основателността на направените в нея оплаквания. Настоящият съдебен състав счита, че определението на Благоевградски окръжен съд следва да бъде отменено, като същият следва да се произнесе по същество на подадената частна жалба, с оглед направените оплаквания от жалбоподателите. Мотивиран от горното, състав на второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд