Решение № 5775 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Е. Б. срещу решение № 42258/16.12.2025 г. по адм. дело № 4280/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу Столична дирекция на вътрешните работи за разликата до пълния им предявен размер. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при разглеждане на исковите претенции. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно частичната основателност на исковете. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът е доказал наличието на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и изводите на съда в тази насока са правилни. С оглед събраните доказателства, обосновано съдът е приел, че иска е основателен до размер от 5000 лева, представляващи неимуществени вреди вследствие на противоправни действия на служители на СДВР, както и 5000 лева, представляващи неимуществени вреди вследствие на отменена като незаконосъобразна заповед за задържане от 25.04.2020г., и правилно е отхвърлил същия до претендираните размери. Възраженията в касационната жалба срещу изводите на съда, са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните доказателства. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника, на основание чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 60 евро. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,