Определение № 220 от 25.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 377/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С определение № 19 от 18.04.2024 г по НЧХД № 54/24 по описа на Районен съд, Момчилград, е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано пред Районен съд, Момчилград, по тъжба на С. Н. Ю. срещу И. П. Б., адвокат от АК, /населено място/, за престъпление по чл. 146 и по чл. 147 НК. Делото е подсъдно на Районен съд, Момчилград, по правилата на местната подсъдност. На основание чл. 29, ал. 2 НПК, съдиите от този съд са се отвели от неговото разглеждане по съображения, че познават подсъдимата, която в качеството си на адвокат от Адвокатска колегия, Кърджали, се явява по дела, подсъдни на Районен съд, Момчилград, което обстоятелство би могло да породи съмнение в тяхната обективност при произнасяне по правния спор. В резултат на отводите е изчерпана възможността да бъде сформиран съдебен състав в съда, на който делото е подсъдно, което е обусловило необходимост от прекратяване на съдебното производство и сезиране на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Настоящата инстанция намира, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за промяна на местната подсъдност, поради следните съображения: Делото е образувано в съда, на който е подсъдно, но поради отводите на работещите там съдии, не може да бъде сформиран състав, който да го разгледа. При това положение, необходимостта от провеждане на съдебно производство налага пренасяне на делото от Районен съд, Момчилград, в друг, еднакъв по степен съд, а именно: РАЙОНЕН СЪД, АСЕНОВГРАД. По изложените съображения, ВКС намери, че НЧХД № 377/24 по описа на Районен съд, Момчилград, следва да бъде изпратено на Районен съд, Асеновград, за което да бъде уведомен първият съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,