Определение № 300 от 11.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3357/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Т. П. в лично качество, срещу разпореждане № 1948, постановено на 15. 07. 2015 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по т.д. № 2505 по описа на съда за 2014 г., с което е върната въззивната жалба на частния жалбоподател, подадена срещу Решение № 2 от 02. 01. 2014 г., постановено по т.д. № 7933 по описа за 2013 г. на СГС и е прекратено въззивното производство по т.д. № 2505 по описа на САС за 2015 г. в частта му по така върнатата въззивна жалба. В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на оплакванията в частната жалба и на събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба, с която настоящата касационна инстанция е сезирана, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционното производство, завършило с обжалваното от частния жалбоподател в настоящото производство по въззивен ред решение, е образувано по предявени от „Р. (Б.)“ ЕАД, при условията на пасивно субективно съединяване, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК срещу [фирма] (н.), С. Т. П., като физическо лице, и срещу последния, в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма]. С обжалваното първоинстанционно решение производството по делото срещу първия ответник – [фирма] (н.) е прекратено, а по същество предявеният иск е уважен само срещу С. Т. П., но изрично - в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма]. В диспозитива на постановеното и обжалвано от частния жалбоподател първоинстанционно решение въобще не е налице произнасяне по иска, предявен от „Р. (Б.)“ ЕАД срещу С. Т. П., не в търговското му качество, като [фирма], а в личното му, нетърговско качество, като в мотивите си СГС е изложил, че исковете срещу С. П. и срещу [фирма] не са насочени срещу различни лица, тъй като едноличният търговец е самото физическо лице, но с разширена право- и дееспособност. При така установеното и доколкото в диспозитива на обжалваното от частния жалбоподател С. Т. П. първоинстанционно решение, не е налице произнасяне на съда по предявения срещу него, в нетърговското му качество иск, то и за физическото лице П. в това му, нетърговско качество, в случая не е налице правен интерес от обжалването на същото решение, с което решение по изложените съображения негови лични, извън присъщите на търговското му качество, субективни граждански права не са и засегнати. Правният интерес от обжалването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за валидното възникване и упражняване на правото на жалба срещу първоинстанционното решение и доколкото в процесния случай същата липсва, то и въззивната жалба на частния жалбоподател срещу постановеното първоинстанционно решение, но подадена в личното му качество, извън това на едноличен търговец, срещу който предявеният иск със същото решение е уважен, правилно е върната от въззивния съд, като недопустима. Самата въззивна жалба на частния жалбоподател срещу първоинстанционното решение не съдържа твърдения за непълнота на същото, в какъвто смисъл и жалбата не би могло да се квалифицира като молба за допълване на решението по см. на чл. 250 от ГПК. Поради изложеното частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а обжалваното разпореждане на въззивния съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение