Определение № 2601 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Г. срещу определение № 72/26.02.2025 г. по в. гр. д. № 14/2025 г. на Пловдивския апелативен съд за оставяне без разглеждане на подадената от нея жалба против решение № 343/21.11.2024 г. по гр. д. № 455/2024 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е допуснато по молбата на Д. Д. Г. да бъде предоставена информация за произхода й чрез осигуряване на достъп до осиновителното дело - гр.д. №1013/1974 г. на Старозагорския районен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат, съставът на Пловдивският апелативен съд е констатирал, че с молба по чл. 105, ал. 1 СК Д. Д. Г. е поискала от съда да й бъде предоставена информация за биологичния й произход. Тази молба е уважена с постановеното по гр. д. № 455/2024 г. на Старозагорския окръжен съд решение. С това решение е постановено да бъде предоставена на осиновената информация за нейния произход чрез осигуряване на достъп до гр.д. №1013/1974 г. на Старозагорския районен съд за допускане на пълно осиновяване. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт /чл. 538, ал. 1 ГПК/. В разглеждания случай при наличието на позитивно решение за предоставяне на исканата от молителката информация относно биологичния й произход, въззивният съд е приел, че се обосновава правен извод за недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл. 537, ал. 1 ГПК. Като изрично е изтъкнато в мотивите към обжалваното определение, че съдът в охранителното производство няма задължения да извършва процесуални действия по разследване, насочени към установяване на действителния произход на осиновения, а само дава разрешение на осиновения да получи достъп до съдебното досие и данните, които се съдържат в него. В случай, че съдържащите се в осиновителното дело документи не са достатъчни, за да бъдат установени биологичните родители на осиновеното лице, за съда не съществува задължението да ги издири и уведоми за производството /чл. 105, ал. 2, изр. 2 СК/. Отделно от това, решаващият съдебен състав е отбелязал, че по силата на чл. 105, ал. 4 СК, след като с влязло в сила съдебно решение е допуснато разкриването на данните за биологичния произход на осиновеното лице, то за него съществува възможността да се обърне към държавните органи и органите на местното самоуправление, които съхраняват информация за неговия произход или касаеща лично него и същата да му бъде предоставена. Следователно разглеждащият молбата по чл. 105 СК съд няма задължение за извършване на процеуални действия по събиране на съхраняваната от различните структури на държавната и местната администрация, съда или специализираните институции, насочени към разследване и установяване на действителните биологични родители, както и за постановяване на отделен диспозитив за задължаване на посочените органи и институции да окажат съдействие на осиновеното лице, като му предоставят съхраняваната от тях информация. Въззивният съд е посочил още, че правния си интерес от обжалването жалбоподателката е обосновала с получения от нея отказ за предоставяне на достъп до материалите от първоинстанционното производство по гр. д. № 455/2024 г. на Старозагорския окръжен съд, осъществен след постановяване на съдебното решение. Този отказ обаче въззивният съд е изложил, че попада извън обхвата на въззивната проверка на обжалваното решение и не би могъл да обоснове правен интерес от обжалването на позитивния за молителката съдебен акт. Посочил е, че отказът съставлява акт по чл. 77 от Правилника за администрацията в съдилищата и подлежи на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. В случая Пловдивският апелативен съд правилно е приел, че производството по чл. 105 СК има охранителен характер и по отношение на него с оглед разпоредбата на чл. 530 ГПК следва да намерят приложение правилата на охранителните производства, регламентирани в част VI ГПК "Охранителни производства". В конкретния случай производството по гр. д. № 455/2024 г. на Старозагорския окръжен съд е приключило с постановен позитивен за молителката съдебен акт, а когато молбата за издаване на охранителния акт е уважена, този акт не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 537, ал. 1 ГПК, което налага извод за недопустимост на подадената срещу съдебното решение жалба. Отделно от гореизложеното, следва да се има предвид, че влязлото в сила решение на съда, с което на основание чл. 105 СК молбата на осиновеното лице за предоставяне на информация за биологичния му произход е уважена, макар и да не се ползва със сила на пресъдено нещо поради охранителния характер на производството, представлява акт на съдебно съдействие при упражняване на правото на осиновеното лице да получи информация за биологичния си произход, поради което това решение на съда следва да бъде зачетено от всички държавни органи и учреждения, които имат задължения за събирането и съхраняването на информация за произхода на осиновения. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение