Определение № 12240 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2024 г.

Производството е по чл. 213а АПК. Образувано е по частна жалба от адвокат Д. Марковски - САК в качеството му на пълномощник на А. Г. И. против Разпореждане № 3678/ 30.09.2024 г. по адм. дело № 1166/2023 г. на Административен съд Пазарджик. Твърди в частната жалба, че материалният интерес е над 1000 лева, поради което е допустимо касационно оспорване. С разпореждането е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № вх. № 6652/25.07.2024 г. на А. Г. И., чрез адв. Марковски – САК против Решение № 2827 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1166/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Съображенията са, че е недопустима касационната жалба, предвид законова забрана, съдържаща се в чл. 119 КСО. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пазарджик е взел становище в писмен вид за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство. Върховен административен съд, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалваното разпореждане, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2827 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1166/2023 г. на Административен съд-Пазарджик е отхвърлена жалбата на А. Г. И. против Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-560-1 от 16.07.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. Г. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.10.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно. Касационната жалба срещу това решение от И. е оставена без разглеждане с обжалваното разпореждане, мотивирано с разпоредбата на чл. 119 от КСО. Разпореждането е правилно. Разпоредбата на чл. 119 КСО предвижда, че решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актове по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д"- за суми под 1000 лева, букви "ж" и "е". Предмет на обжалване пред административния съд е било решение по чл. 117, ал. 3 КСО на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, по жалба срещу разпореждане, издадено на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" КСО. Независимо, че процесното разпореждане касае сума над 1000 лева, в какъвто смисъл са твърденията на касатора, решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване, защото е постановено по жалба срещу акт по чл. 117, ал. 1, т. 2 буква "б" КСО, а не по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО, при които е допустимо касационно обжалване за суми над 1000 лв.. Предвид изложеното разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски на ответника, същото е неоснователно, защото в касационното производство административния орган не е бил представляван от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл.213а ал.7 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение