Определение № 171 от 05.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4257/2019 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по „жалба-молба” на С. Г. Г. за отмяна на влязло в сила решение, подадена с вх.№ 76769 от 11.06.2019 г. В молбата се съдържа искане да бъде спряно архивирането на гр.д. № 1394/2002г. на Софийски районен съд, 57 състав. Наведени са твърдения, че е постановено решение, което е нищожно, без участие на страните; постановеното решение на първа фаза е нищожно; заличено е правото й на участие като страна, поради това то не може да е влязло в законна сила. С разпореждане от 21.06.2019г. администриращият съд е дал на молителката указания в едноседмичен срок да посочи изрично дали прави искане за отмяна на влязло в сила решение, да обоснове основания за отмяна и да представи доказателства за внасяне на държавна такса. В молба от 01.07.2019г. молителката заявява искане за отмяна на влязло в сила решение; отново твърди, че решението по първата фаза на делбата е нищожно, тъй като съдът е заседавал единствено с адвоката на ищеца, а тя не е била призована като ответник; наред с това заявява, че във втората фаза неправилно е допусната публична продан и е отказана графологична експертиза за подписите на И. Г.; накрая е направено искане за прекратяване на неправилно образуваното и порочно постановено решение по първа фаза. С разпореждане от 14.11.2019г. съдията-докладчик по настоящето дело отново е дал указания на молителката да посочи ясно на кое влязло в сила решение иска отмяна, както и да представи точно и мотивирано изложение на някое основание за отмяна, сред изрично предвидените в чл.303 ГПК. В изпълнение на това е постъпила молба от 26.11.2019г., в която С. Г. заявява, че иска отмяна на определение на Върховен касационен съд, изпратено до Софийски градски съд - въззивен състав, като не е в състояние да посочи номера на определението, тъй като от дома й са изчезнали документи, включително изпратеното от съда определение. Като основание на отмяната сочи чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Навежда следните обстоятелства: съдия Ивета Антонова не е изпълнила указанието на Върховния касационен съд делото да се върне на СРС за ново разглеждане; постановеното решение за първа фаза е нищожно; СРС с участието на много съдии е пропуснал обсъждане на първа фаза и установяване на нередовност - нищожност; делото за делба е порочно - лишено от отразяване, че апартамента й е предоставен от МВР по служба; извършеното дарение е повърхностно и с множество недостатъци по смисъла на ЗЗД; при писменото съобщение за смъртта на И. Г. съдът неясно защо е иззел функциите да установи наследниците му; процесът за делба се води 17 години с порочни доказателства и др. Ответниците по молбата В. С. и Р. Г. не са представили писмени отговори. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о. намира същата за недопустима. Въпреки дадените двукратно указания, от страна на молителката не е изяснено кое решение е обект на отмяната и на кое от визираните в чл. 303 основания. Видно, че производството по гр.д. № 13941/2002г. на Софийски районен съд, 57 състав е по съдебна делба. С влязло в сила решение е допусната делбата на апартамент в [населено място] между молителката С. Г. и бившия й съпруг И. Г. при равни квоти. След допускане на делбата е починал съделителя И. Г. и са конституирани наследниците му В. С. и Р. Г.. Установено е, че наследодателят е дарил своята 1/2 ид.ч. от имота на дъщеря си В.. С решение от 22.06.2016г. делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената от нея сума се раздели поравно между С. Г. П. и В. С.. Това решение е влязло в сила на 28.01.2019г. когато е постановено определение на Върховния касационен съд за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. В последното са обсъдени наведените от С. П. възражения, че имотът е предоставен лично на нея от МВР и бившият й съпруг е посочен фиктивно като страна, както и че извършеното от него дарение в полза на дъщеря му е нищожно поради това, че той не притежава право на собственост. Предвид горните обстоятелства и изложеното в молбите на молителката, настоящият състав счита, че е останало неясно кое решение е обект на отмяна - това по допускане на делбата, по извършването й, или и двете, както и на кое конкретно основание, сред посочените в закона. Ако молбата за отмяна касае решението по допускане на делбата и почива на твърдения за допуснати нарушения на правото на участие в процеса, същата е просрочена, тъй като решението е влязло в сила на 20.12.2006г. и подадената през юни 2019г. молба е извън всички срокове по чл. 305 ГПК. Следва да се посочи, че С. П. е сезирала Върховния касационен съд с молба за отмяна по чл.231,б.”е” ГПК/отм./, която с определение № 20 от 22.04.2009г. по гр.д. № 357/2008г. на Петчленен състав на ВКС, е оставена без разглеждане също като просрочена. Настоящата молба за отмяна се явява просрочена и спрямо решението по извършване на делбата, влязло в сила на 28.01.2019г. Следва да се посочи, че в производството през Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК молителката е била представлявана от адвокат, назначен по реда на Закона за правната помощ. Молбата е нередовна и поради липса на изложени обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под някоя от конкретните хипотези в чл. 303 ГПК. Производството за отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно и е допустимо само при наличие на изчерпателно посочените основания по чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК. Затова чл. 306 ГПК изисква молбата да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, а при липсата на такова тя подлежи на връщане. В случая в подадените молби са изложени само оплаквания за неправилност на съдебните актове, постановени в делбеното производство, които в голямата си част са обсъдени от инстанциите при разрешаване спора по същество. Такива оплаквания не могат да послужат като основание за отмяна. В последната уточнителна молба е извършено позоваване на нормата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, но без да са посочени нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.