Определение № 2152 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която е поискано спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение № 258 от 29.06.2023г., постановено по въззивно търг.дело №284/2023г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 57 от 15.02.2023г. по търг.дело № 1151/2021г. на Старозагорския окръжен съд, в осъдителната му част- за осъждане на ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД да плати на Мини Марица Изток ЕАД сумата 17 514,61 лева –остатък от застрахователно обезщетение по договор № МТ36/24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-31.05.2021 до окончателното плащане, както и сумата 16 312,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.08.2018г. до 01.06.2021г. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че молбата е процесуално допустима. Налице са изискванията на чл. 282, ал. 2 ГПК-постъпила е в срок касационна жалба от молителя, заедно с приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Следователно, налице е висящност на производството по чл.288 ГПК, което е предпоставка за спирането на изпълнението до приключване на касационното производство. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора (длъжник по изпълнението) да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. Молителят ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е представил преводно нареждане, удостоверяващо, че на 13.07.2023г. по специалната сметка на ВКС е внесена сумата 33 826,63 лева (удостоверено и от счетоводител при ВКС, че сумата е постъпила по тази сметка на ВКС на същата дата), съставляваща надлежно обезпечение, поради което молбата следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение