Решение № 7957 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2015 г.
ВАСVII отделение30.06.2015 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 79 от 06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 51 по описа за 2015 г. на Административен съд - Хасково, в частта, с която е отменена заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на Териториално звено "Миграция" - Хасково и преписката е изпратена на административния орган, за извършване преценка необходимостта и наличието на предпоставките за прилагане на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ по отношение на Самард Талкен Кхан, гражданин на Пакистан. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Самард Талкен Кхан срещу заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на Териториално звено "Миграция" - Хасково. ПРЕКРАТЯВА производството делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7957 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена началник Териториално звено (ТЗ) "Миграция" - Хасково, чрез процесуалния му представител, уточнена с молба от 04.06.2015 г., срещу решение № 79 от 06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 51 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Хасково, в частта, с която е отменена заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" - Хасково. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по просрочена и процесуално недопустима жалба. Сочи, че жалбата на Самард Талкен Кхан срещу заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" - Хасково е изпратена по "Български пощи" ЕООД, без удостоверяващ документ за изпращането й, като е депозирана с вх. № 272 000-1534 от 06.02.2015 г. по описа на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР). Обжалваната заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" - Хасково е надлежно връчена на чужденеца срещу подпис на 18.12.2014 г., в присъствието на преводач, като в заповедта е посочен срокът на обжалване, от кога тече този срок и пред кой орган може да се обжалва. Съгласно чл. 46а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), заповедта за принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на АПК. Чужденецът е фактически настанен в СДВНЧ на 18.12.2014 г. Изводите, които е направил съдът за да счете жалбата за подадена в срок са вътрешно противоречиви. Прави искане решението, в обжалваната част, да бъде обезсилено, като недопустимо. Ответникът - Самард Талкен Кхан, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на решението на АС - Хасково, алтернативно - за неговата неправилност. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. Обжалваното съдебно решение е недопустимо, предвид следните съображения: Производството пред АС - Хасково е образувано по жалба на Самард Талкен Кхан, срещу две заповеди, включително заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" - Хасково, с която чужденецът е принудително настанен в СДВНЧ. По жалбата е образувано адм. дело № 51 по описа за 2015 г. на АС - Хасково, приключило с обжалваното в настоящето производство решение. С решението, в обжалваната част, е отменена заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" - Хасково и преписката е изпратена на административния орган, за извършване преценка необходимостта и наличието на предпоставките за прилагане на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ по отношение на Самард Талкен Кхан, гражданин на Пакистан. За да обоснове допустимост на жалбата, съдът е изложил, че заповедта е съобщена на адресата срещу подпис на 18.12.2014 г. и съдържа писмено удостоверяване, че същият е запознат с текста й на английски език, който владее. Връчен му е екземпляр от нея, в присъствието на служителя извършил превода и е положен подпис на преводача. Изложил е, че заповедта съдържа изискуемото по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК посочване пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. От приемо-предавателен протокол рег. № 32408 от 18.12.2014 г. съдът е установил, че фактическото настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ е извършено на 18.12.2014 г. Изчислил е, че срокът за обжалването на заповедта по съдебен ред изтича на 05.01.2015 г. - първият работен ден след 01.01.2015 г. Съдът е констатирал, че жалбата е подадена по пощата, с пощенско клеймо на отправна станция гр. София 1040, но датата не се чете. Изложил е, че на пощенските пратки в страната е необходим минимум един ден за доставяне от отправна до получаваща пощенска станция. Поради това е приел, че жалбата регистрирана в ОД на МВР - Хасково с вх. № 272000-1534 от 06.02.2015 г. е подадена по пощата най-късно на 05.02.2015 г. и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) срокът за подаването й не се смята за пропуснат. При правилни фактически констатации, първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод за липса на просрочие на жалбата. По делото не е спорно, че заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" - Хасково е надлежно връчена на чужденеца на 18.12.2014 г. и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК реквизити - в нея е посочено пред кой орган и в какъв може да се обжалва. Не е спорно също, че чужденецът фактически е настанен в СДВНЧ на 18.12.2014 г. Законоустановеният в чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ 14-дневен срок за оспорване на заповедта е започнал да тече на 19.12.2014 г. и е изтекъл на 05.01.2015 г. (първият присъствен ден). Жалбата на Самард Талкен Кхан е изпратена по пощата и е депозирана пред административния орган на 06.02.2015 г. - около един месец след изтичане на срока за оспорване на заповедта. В хода на първоинстанционното производство, в открито съдебно заседание проведено на 26.03.2015 г., процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че не може да представи други доказателства относно пощенската пратка, с която жалбата е изпратена в съда. Въпреки това, с разпореждане от 01.06.2015 г., на Самард Талкен Кхан е дадена повторна възможност, в срок до датата на съдебното заседание (09.06.2015 г.), да представи доказателства, от които да е видно, кога е изпратил жалбата си срещу заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" - Хасково, ако жалбата е изпратена на дата различна от датата, на която е регистрирана. Самард Талкен Кхан, чрез процесуалния си представител, е надлежно уведомен за разпореждането от служител на съда, на 01.06.2015 г., по телефона, съобразно предвидената в чл. 42, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК възможност. До изтичането на срока същият не е предприел действия, в изпълнение на указанията на съда. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че жалбата на Самард Талкен Кхан срещу заповед № 3127 от 18.12.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" - Хасково е подадена след изтичане на посочения в чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ 14-дневен преклузивен срок, преклузивен срок, за спазването на който съдът следи служебно. След изтичането на срока се е погасило и правото на страната в административния спор да оспорва акта. Сезирането на съда в посочения от закона срок представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Като се е произнесъл по същество, при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, а не е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения, решението, в обжалваната в настоящето производство част, следва да се обезсили. Жалбата на Самард Талкен Кхан следва да се остави без разглеждане, а съдебното производството следва да бъде прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение