Определение № 7325 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Я. Стойчев, АК Варна, против определение № 4237 от 03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1640/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му, като се постанови ново, с което да бъдат присъдени разноски в претендирания размер. Ответникът – кмет на община Варна, чрез юрисконсулт Радулова, взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 12378 от 12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1640/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, съдът на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Р. В. Ж. срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна за заверка на молба-декларация по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост за имот в гр. Варна и е осъдил община Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 лева – внесена държавна такса и на адвокат Стойчев адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на адвокат Стойчев, да бъде изменено постановеното по делото определение № 12378 от 12.11.2025 г. в частта за присъдените разноски, като се иска присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел съответствие на определеното възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), във вр. с чл. 38, ал. 2, изр. второ, критериите за определяне на възнаграждението са фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. При съблюдаване изискването на чл. 36, ал. 3 ЗА настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно определения размер на дължимото се адвокатско възнаграждение. Правилно е извършена преценка на вида на спора, обжалван мълчалив отказ за произнасяне от административен орган в срок, каквото е и съдържанието на подадената жалба, интересът – търсена отмяна и изрично произнасяне от органа в хода на производството пред съда, видът и количеството на извършената работа. Производството не се отличава с фактическа и правна сложност, не е нелице спешност с оглед предвидения в закона срок за обжалване на мълчалив отказ, в хода на производството искането на жалбоподателя е удовлетворено. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение