Определение № 1023 от 31.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1732/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Р. И. - чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 235 от 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 6/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 46 от 29.02.2024 г. в частта за разноските по отношение на присъдените в полза на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 346.13 лв. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, тъй като подадената от дружеството - ответник въззивна жалба е оставена без уважение, а по делото не са представени доказателства за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за защита срещу жалбата на насрещната страна. Ответникът по частната жалба „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не заявява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в. гр. д. № 6/2024 г. е образувано пред Апелативен съд - Бургас по въззивни жалби на ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД срещу частта от решение № 732 от 20.06.2023 г. по гр. д. № 698/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, с която е уважен предявеният от Ж. Р. И. иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.09.2021 г., за разликата над сумата 37 500 лв. до сумата 60 000 лв., и по въззивна жалба на ищеца Ж. Р. И. срещу частта от първоинстанционното решение, с която са отхвърлени исковете по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 60 000 лв. до 100 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 531.75 лв. до сумата 709 лв., а също и в частта относно отхвърлените претенции за лихви за забава. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалните представители на страните са подали отговори на въззивните жалби на насрещната страна, като с молба от 21.02.2024 г. процесуалният представител на ответника е поискал да бъдат присъдени на дружеството разноски за въззивното производство в размер, отразен в приложен списък (адвокатско възнаграждение в размер на 3 660 лв. с ДДС и държавна такса в размер на 450 лв.). С молбата е представен договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че „ДЗИ - Общо застраховане“ АД е заплатило на упълномощения по делото адвокат - М. В., адвокатско възнаграждение в размер на 3 660 лв. с ДДС за „ВЖ по гр. д. № 698/22 г. на БОС и процесуално представителство пред ІІ-ра инстанция“. На 22.02.2024 г. по делото е депозирана молба от адв. П. К. - процесуален представител на ищеца, в която е направено възражение за недължимост/прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника. С решение № 46 от 29.02.2024 г. Апелативен съд - Бургас е потвърдил решението на Окръжен съд - Бургас по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и отхвърлянето на исковете за обезщетения за неимуществени вреди - над сумата 60 000 лв. до сумата 100 000 лв., и за имуществени вреди - над сумата 531.75 лв. до сумата 709 лв., отменил е частично решението в частта относно законните лихви и е осъдил ответника да заплати на ищеца законна лихва върху сумите 60 000 лв. и 531.75 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 12.11.2021 г. С решението съдът е разпределил отговорността на страните за разноски във въззивното производство, като с оглед частичното отхвърляне на въззивната жалба на ищеца е възложил в негова тежест част от разноските на ответника в размер на 2 346.13 лв. Сезиран с молба по чл. 248 ГПК от ищеца - чрез адв. П. К., въззивният съд е постановил обжалваното с частната жалба определение, с което е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез „отмяна на присъдените на ответника разноски за въззивната инстанция“. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е приел, че ответникът е извършил разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, като представителството не е ограничено само до подаване на въззивна жалба от негово име, а включва и защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, поради което има право на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. Обжалваното определение е частично неправилно. Отговорността на страните за разноски в гражданския исков процес е уредена в чл. 78 и сл. ГПК. Според общите правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за всяка съдебна инстанция ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, а ответникът - право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. За да бъдат присъдени разноски, страната, която ги претендира, следва да докаже реалното им извършване - т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В хода на делото пред Апелативен съд - Бургас ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащане в брой на адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба и за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 3 660 лв. с ДДС. Правилен е изводът на въззивния съд, че процесуалното представителство, за което е уговорено възнаграждението, не е ограничено само до изготвяне и подаване на въззивната жалба, а включва и защита на дружеството срещу въззивната жалба на ищеца. Защитата е реализирана чрез подаване на отговор по чл.263, ал.1 ГПК и депозиране на молба преди откритото заседание по делото, в която са изложени съображения по съществото на спора и такива за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Предвид частичното отхвърляне на въззивната жалба на ищеца, законосъобразно въззивният съд е приел, че съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да бъде възмезден за разноските, които е направил за защита срещу жалбата. Доводът на ищеца - частен жалбоподател, че на ответника не се дължат разноски поради липса на доказателства за извършването им, е неоснователен, тъй като ответникът своевременно е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено не само за подаване на въззивна жалба, но и за процесуално представителство (защита) по повод жалбата на другата страна. При произнасянето по частната жалба, в съответствие с разясненията в Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС констатира, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по възражението на ищеца за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника като разноски за въззивното производство. Възражението е направено своевременно преди приключване на устните състезания във въззивната инстанция и е основателно поради следното: Въззивната жалба на ищеца е отхвърлена частично за 40 000 лв. - относно обезщетението за неимуществени вреди, и за разликата над 531.75 лв. до 709 лв. - относно обезщетението за имуществени вреди, и е уважена частично по отношение на акцесорната претенция за лихви. Процесуалните действия, извършени от пълномощника на ответника във връзка с жалбата на ищеца, се свеждат до подаване на отговор по чл.263, ал.1 ГПК и на молба - становище, без явяване в открито съдебно заседание. Във въззивното производство не са събирани доказателства и разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание. Преценявайки фактическата и правна сложност на спора във въззивното производство, материалния интерес, срещу който се е защитавал ответникът, както и обема и съдържанието на предоставената от процесуалния му представител адвокатска услуга във въззивното производство, съставът на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за редуциране на адвокатското възнаграждение, което се дължи на ответника като разноски по чл.78, ал.3 ГПК, до размер на 1 400 лв. Поради това, след частична отмяна на обжалваното определение, въззивното решение след да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК и вместо присъдените от въззивния съд разноски в размер на 2 346.13 лв., на ответника да се присъдят разноски в размер на 1 400 лв. Молбата за изменение на въззивното решение чрез отхвърляне изцяло на претенцията за разноски по чл.78, ал.3 ГПК е неоснователна и в частта за нейното отхвърляне обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,