Определение № 328 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2011 г.

Производството е по чл.248 ГПК. [фирма] иска изменение на определение № 516 /26.04.2012 г. по делото, постановено на основание чл.288 ГПК, в частта за разноските, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски. Молителят [фирма] твърди, че наред с фактурата е представило и платежно нареждане от 03.08.2011 г., от което е видно, че адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по фактура № 189 /01.08.2011 г. е заплатено от [фирма] на адвокатското дружество, което го е представлявало в производството по договор за процесуално представителство. Насрещната страна Н. Т. Я. не изразява становище по искането. Настоящият състав намира че: Молбата е подадена от страна по делото на 11.05.2012 г. в едномесечния срок по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Искането е основателно: С определение № 516 /26.04.2012 г. е оставено без уважение искането на Н. Т. Я. за допускане на въззивно решение до касационно обжалване С отговора на касационната жалба [фирма] е представила обсъдената в определението фактура(л.11), издадена на молителя [фирма] от адвокатското дружество, с което молителят е сключил договор за процесуално представителство. Във фактурата е посочена дата на издаване 01.08.2011 г. и основание за издаване „изготвяне на отговор на касационна жалба” по посочения номер на въззивното дело и е посочено възнаграждение в размер на 300 лева. Молителят [фирма] е представил и платежно нареждане с дата 03.08.2011 г. за заплащането на сумата 300 лева на адвокатското дружество. С това следва да се приеме за доказано, че е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение. Следователно искането за изменение на определението в частта за разноските е основателно и следва да бъде уважено. Воден от гореизложеното, съдът