Решение № 6409 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 891/2014 г.

Решение № 6409 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 891/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас и от и Живко Стоянов Димитров срещу решение № 2010 от 14.11.2013 г. постановено по адм. дело № 1722 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Бургас. Касационният жалбоподател - Директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Бургас обжалва решението в частта, с която е обявен за нищожен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ007507 от 10.10.2012 г. издаден от експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, относно установените на Живко Стоянов Димитров задължения за 2005 г. за пътен данък в размер на 20,00 лв. главница и 20,51 лв. лихва. Излага, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Отправил искане към съда решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло АУЗД. Претендира направените по делото разноски. Касационният жалбоподател - Живко Стоянов Димитров обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване на нищожност на АУЗД № АУ007507 от 10.10.2012 г. издаден от експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, относно установените задължения за 2005 г. за данък върху превозните средства в размер на 60,00 лв. главницата и 57,23 лв. лихва. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас и за недопустимост, на касационната жалба на Живко Стоянов Димитров. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението, в обжалваната от директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас част, съдът е обявил за нищожен АУЗД № АУ007507 от 10.10.2012 г. издаден от експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, в частта относно установените на Живко Стоянов Димитров задължения за 2005 г. за пътен данък в размер на 20,00 лв. главница и 20,51 лв. лихва. С влязло в сила определение № 1719 от 27.08.2013 г. постановено по делото, жалбата на Живко Стоянов Димитров, в частта в която се иска да бъде отменен като незаконосъобразен АУЗД № АУ007507 от 10.10.2012 г. издаден от главен инспектор в дирекция "МПДТР" при община Бургас, относно установените задължения за 2005 г., включително за пътен данък, е оставена без разглеждане производството по делото е прекратено. За да постанови решението си, съдът е изложил, че с АУЗД № АУ007507 от 10.10.2012 г. издаден от експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас съгласно декларация вх. № 630 от 18.04.2003 г. подадена от Живко Стоянов Димитров са установени задължения, включително за пътен данък за 2005 г. в размер на 20,00 лв. главница и 20,51 лв. лихва. Приел е, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му административния орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта. Независимо от това е достигнал до извод, че АУЗД е нищожен, в частта относно установените задължения за пътен данък за 2005 г. в размер на 20,00 лв. и лихва в размер на 20,51 лв. В подкрепа на направения извод за нищожност на АУЗД в посочената част съдът е изложил, че съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. С процесния АУЗД са установени задължения на жалбоподателя за пътен данък за 2005 г., без в ЗМДТ да е предвидено събирането на такъв данък. Посочил е, че нормата на чл. 61а от ЗМДТ, в която е било предвидено, че с пътен данък се облагат леките автомобили, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, е отменена с изменение на закона публикувано в ДВ бр. 106/2004 г. в сила от 01.01.2005 г. С посоченото изменение публикувано в ДВ бр. 106/2004 г. е отменена и т. 6, на чл. 1 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба в общинския бюджет постъпва пътния данък. Направил е извод, че след като за 2005 г. в ЗМДТ не е предвидена възможност общините да събират пътен данък, то издадения АУЗД в тази му част е нищожен, тъй като с него са установени задължения на жалбоподателя за данък който не съществува и не е предвиден и установен със закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Безспорно, както е посочено и в касационната жалба, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая обаче правилно от административният съд е прието, че нормата на чл. 61а от ЗМДТ, в която е било предвидено, че с пътен данък се облагат леките автомобили, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, е отменена с изменение на закона публикувано в ДВ бр. 106/2004 г. в сила от 01.01.2005 г. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България данъците се установяват само със закон, а правомощията на служителите на общинската администрация са ограничени до установяване, обезпечаване или събиране на вече регламентираните със закон данъци. След като нормата на чл. 61а от ЗМДТ е била отменена считано от 01.01.2005 г. служителите на общинската администрация не са разполагали с правомощие да установяват размер на задължения за този вид данък след посочената дата, тъй като данъкът не е законоустановен. Предвид изложеното административният съд правилно е приел, че обжалвания АУЗД, в частта, с която с него е установено задължение за пътен данък за 2005 г. и лихви върху посоченото задължение е издаден при липса на материална компетентност, което го прави нищожен. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила частта, обжалвана от директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас. По касационната жалба на Живко Стоянов Димитров: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Съобщението за постановеното съдебното решение е връчено на Димитров на 28.11.2013 г. Законоустановеният в чл. 211, ал. 1 от АПК срок за обжалване на решението е започнал да тече на 29.11.2013 г. и е изтекъл на 12.12.2013 г. (четвъртък - присъствен ден). Касационната жалба срещу решението е депозирана в Административен съд - Бургас на 13.12.2013 г., т. е. след изтичането на посочения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване, за спазването на който съдът следи служебно. С разпореждане от 31.01.2014 г. на касационния жалбоподател е указано в 7-мо дневен срок от да представи доказателства, че жалбата му е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 07.02.2014 г., но до изтичане на дадения му срок доказателства за депозирането на касационната жалба в срок не са представени. След изтичането на нормативно определения и преклузивен по своя характер срок по чл. 211, ал. 1 от АПК за обжалване на решението се погасява и правото на страната да го оспорва. Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките и на чл. 215, т. 3 от АПК. Касационната жалба на Живко Стоянов Димитров следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производството следва да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 3 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение